Хаосът в аптеките е реален, но причините са скрити в бюджети и реекспорт, а не във валутния курс

България посрещна първите си дни в Еврозоната не с фанфари, а с опашки и недоволство пред гишетата на аптеките. Докато политиците обещаваха "техническа и плавна" промяна, касовите бележки разказват друга история – цените вървят нагоре, а рафтовете за жизненоважни медикаменти остават празни.

Но дали новата валута е реалната причина за поскъпването, или еврото се използва като удобна димна завеса за стари структурни проблеми?

Цената на "техническата" промяна

Сигналите за по-високи цени на лекарствата заляха социалните мрежи още в първите работни дни на 2026 година. В студиото на "Bulgaria ON AIR" Олга Кондратиева от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите и Пенка Георгиева от "Заедно с теб" очертаха картина на напрежение. Фармацевтите са категорични: "Ние не печелим повече, просто продаваме по-скъпо, защото получаваме стоката по-скъпо по веригата".

Това обяснение обаче се сблъсква с икономическата логика и официалните данни. Още в края на 2025 г. бюджетът на НЗОК заложи 10% увеличение на средствата за лекарства. Това означава, че поскъпването е било планирано и бюджетирано още преди левът да стане история, като реакция на общата инфлация, а не като следствие от превалутирането.

Според Васил Ходжев от Регионалната фармацевтична колегия в Бургас, "леко поскъпване на лекарства се наблюдава всяка година в първите дни на януари и то няма връзка с въвеждането на еврото".

Дефицитът: Стара болка с нова валута

По-тревожният симптом от цените е липсата на лекарства. Пациентите питат не само защо плащат повече, а защо изобщо не могат да намерят животоспасяващи препарати. Този проблем, удобно приписан на "аптечния хаос" покрай еврото, всъщност е хроничен рецидив на паралелния износ.

Забраната за износ на определени инсулини и антибиотици беше удължена до края на януари 2026 г., което доказва, че изтичането на лекарства към чужди пазари продължава да е системен пробив, независещ от валутата в портфейла на българина.

Спекула или лоша подготовка?

Държавата продължава да уверява, че "контролът е засилен". Реалността обаче показва, че административната тежест се стоварва върху крайния клиент. Собствениците на аптеки алармират за нерешени проблеми с плащанията от НЗОК и забавяне на софтуерната интеграция, което блокира работата им.

В крайна сметка, потребителят плаща цената на "перфектната буря" – комбинация от годишна инфлация, административна немощ на институциите и вечния проблем с реекспорта. А еврото? То просто се оказа на мястото на събитието, за да поеме вината.