Близо 800 населени места останаха без лекарства заради корпоративни интереси

Тежка криза с достъпа до медикаменти обхваща провинцията, след като официални данни на Изпълнителната агенция по лекарствата разкриха, че 18 общини в България нямат нито една функционираща аптека. В други 49 общини работи само по един обект. Въпреки тревожната статистика, съсловните организации в сектора категорично отхвърлят въвеждането на съвременни алтернативи за снабдяване на населението.

Търговия вместо здравеопазване

Регионалните различия показват ясна икономическа логика – бизнесът отива там, където са парите. Близо една трета от всички аптеки в страната са концентрирани в София, Пловдив и Варна.

Според икономиста Петя Георгиева от Института за пазарна икономика, проблемът удря най-тежко по малките населени места. Тя подчерта, че жителите на около 800 села са принудени да разчитат на познати и близки за животоспасяващи лекарства. Георгиева посочва логични изходи от кризата – въвеждане на онлайн поръчки на медикаменти с рецепта, мобилни аптеки и разкриване на малки филиали.

Оправдания с "безопасността"

Вместо да подкрепи иновациите, Българският фармацевтичен съюз брани статуквото. Председателят на организацията Димитър Маринов определи идеята за аптеки във всяко село като "икономически нецелесъобразна".

"Достъпът до аптеки в страната е на добро ниво и над 98% от населението може да достигне до такава в рамките на 30 минути", заяви Димитър Маринов в ефира на предаването "Социална мрежа", цитиран от NOVA.

Той побърза да отхвърли предложенията за мобилни пунктове или даване на повече права на помощник-фармацевтите, изтъквайки, че те "крият рискове за безопасността на пациентите". Този аргумент обаче удобно пропуска факта, че в момента хиляди пенсионери по селата се лекуват чрез нерегламентирана доставка на лекарства в найлонови торбички от шофьори на автобуси или съседи.

България продължава да бъде сред страните с най-висок брой аптеки на глава от населението в Европа, но тази статистика е безполезна за стотиците хиляди българи в провинцията, които остават заложници на неравномерното разпределение и липсата на гъвкави държавни политики.