Българите празнуват Димитровден със стари обичаи
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Празникът бележи началото на зимата и сватбите
Православната църква и българите в цялата страна отбелязват днес един от най-големите есенни празници — Димитровден, който поставя символичното начало на зимата и събира семействата около трапезата. Денят е посветен на свети Димитър Солунски — християнски мъченик от края на трети и началото на четвърти век, който е заемал висок военен пост в Римската империя и е загинал заради вярата си. В иконографията покровителят на Солун е изобразяван като воин на кон с копие в ръка, а в българския народен календар той разделя годината на две заедно със свети Георги. Докато майският Гергьовден носи пролетта и новото начало, октомврийският празник бележи прибирането на реколтата, края на сезонната работа и подготовката за студените месеци.
Червеният кон и стопанският Разпуст
Народните вярвания гласят, че от тази дата започва истинската зима, а самият светец пристига на червен кон и от брадата му се сипят първите снежинки. В миналото хората са следели внимателно метеорологичните условия през целия ден, за да гадаят какви ще бъдат предстоящите месеци. В съвременния бит гадаенето по слънцето е отстъпило място на практичната подготовка — проверка на зимните гуми, отоплението, дебелите якета и палтата.
Празникът е известен в българската традиция и с името Разпуст, тъй като е служел като своеобразна граница в стопанския живот и древен край на финансовата година. На този ден са приключвали договорите на наетите за летния сезон овчари, говедари и ратаи. Стопаните са се разплащали с работниците, като най-добрите сред тях са получавали допълнителни дарове — нови дрехи, цървули за зимата, овен или агънце. Веднага след уреждането на сметките и общите трапези с музика е започвало договарянето на работата за следващия сезон.
Датата е била ключова и за строителните майстори, които традиционно са завършвали градежите на новите къщи около края на октомври. Стопаните са дарявали строителите, а баш-майсторът е произнасял специална благословия за здраве, плодородие и благополучие в дома, последвана от общо угощение за цялата общност.
Миша сватба и сглядно хоро
Един от най-необичайните стари ритуали се изпълнява непосредствено след Димитровден — на 27 октомври, когато църквата почита свети Нестор, а народът отбелязва така наречените Миши празници. Предците ни са вярвали, че сезонните гризачи се прогонват не със сила, а със специални обреди, най-куриозният сред които е организирането на символична „миша сватба". В редица селища две жени с еднакви имена са подготвяли ритуала, като са улавяли мъжка и женска мишка. Животинките са били извеждани извън селото с тържествено шествие, музика и песни, където са ги пускали с пожелание да създадат семейство на друго място и никога да не се връщат. В други краища на страната жените са замазвали мишите дупки с кал със затворени очи, за да останат вредителите „слепи", като през целия ден е било строго забранено да се преде, плете и шие, за да не бъдат изгризани дрехите и зимните запаси.
С приключването на усилената полска работа Димитровден е откривал и сезона на годежите и сватбите. На селските събори момите в женитбена възраст са се хващали на специално сглядно хоро. Там те са показвали своята премяна, хубост и танцови умения пред погледите на ергените и техните родители, а свекървите са избирали бъдещите снахи за семействата си.
Празничната трапеза и имениците
Традиционната трапеза за празника символизира благодарността за събраната през сезона реколта и включва домашна пита, печено месо, сезонни зеленчукови гозби и курбан. В някои региони подготовката за курбана е преминавала през строг ритуал — стопаните са избирали най-охранения овен, украсявали са рогата му с големи позлатени ябълки и са се покланяли пред обредното животно преди жертвоприношението. В наши дни празникът е повод за спокойна вечеря с близки и приятели, без да е необходимо домакините да се преуморяват с приготвянето на сложни менюта от пет ястия.
На 26 октомври имен ден празнуват всички, които носят името Димитър и неговите производни форми — Димитрина, Димо, Димка, Димчо, Димитричка, Митко, Мита и Митра.





















