Данни на Евростат разкриват драстични промени в работните навици

Европейците постепенно намаляват работното си време, като през последните 10 години средната работна седмица в ЕС се е съкратила с един час. България остава втора в Европейския съюз по продължителност на работната седмица с 39 часа, след Гърция с 39,8 часа, сочат най-новите данни на Евростат за 2024 година.

Спадът в работното време не е еднакъв във всички европейски държави. В почти половината от 34-те европейски държави намалението е над един час между 2014 и 2024 година. Най-драстичното съкращение е регистрирано в Турция с 3,8 часа по-малко седмично, последвана от Исландия с 3,5 часа.

Научните причини за промяната

Според проучване на Европейската комисия, публикувано през 2025 година, намаляването на работното време е свързано предимно с нарастващото разпространение на нестандартни форми на заетост, главно работа на непълно работно време. Експертите Серхио Торехон Перес и неговите колеги установиха, че частичната заетост е нараснала главно поради увеличаването на броя на работещите жени и поради по-голямата част на работните места в сектора на услугите.

"Повишените доходи и богатство вероятно са основната сила, стояща зад намаляването на желаното и действителното работно време", посочват експертите от Международния валутен фонд в свой доклад от януари 2024 година.

Географски различия в Европа

Страните от Южна и Източна Европа продължават да работят по-дълго, като особено високи са цифрите в страните кандидатки за членство в ЕС. След Турция, която оглавява класацията с 43,1 часа, следват Сърбия с 41,3 часа и Босна и Херцеговина с 41,1 часа.

В същото време страните от Западна и Северна Европа имат по-къса работна седмица. Нидерландия отчита най-малко седмични работни часове с 32,1 часа, следвана от Норвегия с 33,7 часа и Австрия и Дания с по 33,9 часа всяка.

Технологията променя характера на работата

Според анализ на Европейската централна банка, технологичният напредък през последните 150 години е променил характера на работата. Пълноработните работници работят приблизително същото количество часове, както през 80-те години, но самостоятелно заетите лица работят по-малко часове с течение на времето.

"Работата на непълно работно време е до голяма степен доброволна", отбелязват експертите от ЕЦБ. Според техния доклад, повечето работници на непълно работно време избират тази форма на заетост доброволно, предпочитайки да работят по-малко часове от работниците на пълно работно време.

Тенденцията е дългосрочна

Важно е да се отбележи, че намаляването на работното време не е временно явление, свързано с пандемията от КОВИД-19. Анализът на данните показва, че това е структурна промяна, която продължава дългосрочна тенденция, започнала преди кризата.

Само четири от 34 европейски държави отбелязват увеличение в работното време през последните 10 години. В три от тези държави увеличението е минимално – Литва и Кипър с по 12 минути, а Малта с 6 минути. Сърбия е изключение със значително увеличение от 1 час и 42 минути.

В 16 от 34 страни седмичното работно време намаля с повече от един час, като в някои случаи надхвърли два часа. Белгия и Люксембург също отбелязаха значителен спад, като седмичното работно време се съкрати с по 2,5 часа.