Брюксел вижда екзистенциална заплаха за европейската индустрия

Лидерите на Европейския съюз обсъдиха в Брюксел възможностите за драстично засилване на търговската защита срещу масирания приток на стоки от Китай, съобщават от БГНЕС. Според европейските представители икономическият натиск от страна на Пекин вече представлява екзистенциална заплаха за индустрията на Стария континент и застрашава милиони работни места.

Огромен дефицит и икономическа зависимост

Сред държавите членки се оформя все по-категоричен консенсус, че прекомерната зависимост от азиатския гигант прави съюза силно уязвим както към целенасочен натиск, така и към внезапни сътресения във веригите за доставки. Официалните статистически данни показват, че през изминалата година търговският дефицит на Европейския съюз при стоките е достигнал колосалните 360 милиарда евро, като китайският износ сериозно надвишава европейските продажби на външните пазари.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович отбеляза, че ситуацията изисква незабавни действия. „Търговските ни отношения с Китай достигнаха момент, който изисква рестарт. Не конфронтация, а възстановяване на баланса“, обяви той по време на срещата на върха. Европейските лидери се опитват да анализират наличните инструменти за противодействие и да определят дали се налага създаването на изцяло нови механизми, преди да дадат официални указания на Европейската комисия.

Разнобой между Париж и Берлин за подхода

Въпреки общото съгласие за мащаба на проблема, европейските столици остават дълбоко разделени относно конкретната стратегия за справяне с Пекин. Френският президент Еманюел Макрон настоява за твърд и незабавен отговор, като призова за въвеждането на европейски еквивалент на американския механизъм „Section 301“ – инструментът, който Доналд Тръмп използва за налагането на широкомащабни мита. Според Макрон в този конфликт е заложен целият европейски суверенитет.

От друга страна, няколко държави призовават за умереност и настояват Брюксел първо да потърси решение чрез дипломатически преговори. Ирландският премиер Михол Мартин поиска съдържателен диалог относно свръхпроизводството на Китай и изрази сериозни опасения за пазара. „Достатъчно устойчиви ли сме, за да се справим с всичко това?“, попита реторично той. Испанският премиер Педро Санчес зае още по-помирителна позиция, заявявайки, че съюзът трябва да изгражда мостове с големите икономики и да действа изцяло прагматично.

Германия, чийто бизнес е сериозно застрашен от евентуални китайски контрамерки, постепенно започва да омекотява позицията си и да се доближава до вижданията на Франция. Берлин вече е отворен към нови защитни инструменти, стига те да не са насочени експлицитно срещу конкретна държава. В същото време германският канцлер Фридрих Мерц отказа да коментира темата пред журналистите в белгийската столица.

Риск от мащабна търговска война

Основната мярка, която се обсъжда в момента, е налагането на секторни мита върху ключови индустрии – като химическата промишленост и зелените технологии. Брюксел редовно критикува Пекин заради мащабните държавни субсидии, които осигуряват нечестно предимство на китайските компании. Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват, че между 2005 и 2024 година китайските фирми са получили между три и осем пъти повече държавна помощ в сравнение със западните си конкуренти.

Въпреки засилващата се решимост, Европейският съюз съзнава рисковете от избухването на пълномащабна търговска война. Страховете от ответен удар са напълно реални. След като през 2024 година Брюксел увеличи налозите върху китайските електромобили, Пекин реагира светкавично с антидъмпингови мита върху европейския коняк и заплаши да блокира достъпа до обществени поръчки. За да се намали напрежението, Марош Шефчович е отправил официална покана към китайския търговски министър Ван Вентао за спешни преговори в Брюксел в края на този месец.