Десетилетия на насаждан страх от европейската интеграция са формирали дълбоко недоверие към Запада

Българите упорито се държат за своя лев, но колко от това е рационален икономически избор и колко е резултат от дългогодишна антиевропейска пропаганда? Този въпрос поставя социалният анализатор Евгени Канев в своя обширен пост във Facebook, който предизвика оживена дискусия.

"Безспорно голяма част от българите бранят като лъв българския лев, благодарение на антибългарска пропаганда. Тя е най-опасна, защото оперира с чувства и емоции, а не с реални аргументи", пише Канев, открояващ ирационалния характер на съпротивата срещу еврото.

Според анализа, емоционалната пропаганда среща благодатна почва в българската народопсихология, която традиционно се съпротивлява на промените и предпочита познатото, дори когато то не е в най-голям интерес на обществото.

История на "страховете" от Запада

Канев проследява хронологично как антизападната реторика е използвала различни поводи през годините, за да създаде трайно недоверие към европейската интеграция:

• Връщането на турските имена през началото на прехода
• Членството в НАТО, представяно като "пълно подчинение на американския военно-промишлен комплекс"
• Затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" като условие за членство в ЕС
• Спогодбата СЕТА за безмитна търговия с Канада
• Стратегията за детето
• Истанбулската конвенция
• Имиграционната политика на ЕС
• Присъединяването към Шенген
• И днес - въвеждането на еврото

"Общата поука - винаги опасностите за България идват от Запада, който иска да ни прецака", обобщава Канев, посочвайки парадокса, че реалните заплахи според него идват от изток.

Преобърната перспектива

В анализа си Канев посочва, че докато българите се страхуват от въображаеми западни заплахи, истинските проблеми идват от източната зависимост - от енергийните ресурси до информационните потоци.

"Негови работници му построиха тръбопровод у нас, с който започна войната срещу Украйна и разбуни света - с вещата помощ на дуета Магнитски", пише Канев, визирайки руското влияние в България.

Коментаторите под публикацията допълват анализа, като Никола Димитров отбелязва: "Лошото е, че плявата, която гълта тая пропаганда, помни колкото калинките - какво са я лъгали вчера няма значение, днес новия страх ни е хванал и крякаме ли крякяме."

Жеско Пирьов добавя иронично към списъка с "опасности" от Европа: "Да не забравяме забраната от ЕС на шкембе чорбата, розовия домат, мусаката, ракията, киселото зеле и айряна", визирайки популярни дезинформационни новини, циркулирали в социалните мрежи през годините.