Климатичните промени предизвикват мутации при морските обитатели

Черно море се превръща в естествена лаборатория за изследване на последиците от климатичните промени и човешката дейност. Полузатвореният воден басейн е сред най-бързо затоплящите се морета в света, а войната в Украйна допълнително влошава ситуацията. Това алармира д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към БАН, в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Черно море е нещо като лаборатория – полузатворен, чувствителен басейн, който реагира бързо на промени. То е и едно от най-бързо затоплящите се морета. Морето е жив организъм, който включва в себе си система за възстановяване и адаптация и ето тук е ключовият момент – да можем да дадем възможност на организмите да се адаптират. Ние като хора допринасяме за по-бързото затопляне на Земята и всъщност не даваме възможност за адаптация, а морските организми са изключително чувствителни към заобикалящата я среда," обясни д-р Бекова.

Живот само на повърхността

Уникалната екосистема на Черно море се характеризира с липса на живот на дълбочина под 150 метра. Животът е съсредоточен предимно в повърхностния слой и около крайбрежията, което го прави особено уязвимо към промени, причинени от човешка дейност.

В последните години се наблюдават няколко тревожни тенденции. Видовото разнообразие намалява, а някои морски обитатели губят своите местообитания заради човешка намеса. Климатичните промени влияят пряко върху рибните популации.

"Забелязваме също тревожни сигнали при бентосните организми и при делфините – върха на хранителната пирамида," допълни експертът.

Цъфтежът на водорасли - сериозна заплаха

Друг сериозен проблем пред Черно море е цъфтежът на водорасли. Д-р Бекова обясни, че морето се характеризира с т.нар. еутрофикация – прекомерно обогатяване с хранителни вещества, основно азот и фосфор, което води до бърз растеж на фитопланктон.

Този процес изчерпва кислорода във водата, особено на дъното, и причинява т.нар. замори – масово измиране на риба. Най-потърпевши от това явление са дънните организми като някои видове риби, миди и морски охлюви.

Затоплянето на морската вода води и до преждевременно полово съзряване при рибите, което влошава качеството на поколението и увеличава риска от мутации. Климатичните промени създават условия за по-силни бури, засушавания, валежи и наводнения, които засягат особено силно крайбрежните зони.

В този контекст, наблюдението на делфините и другите китоподобни придобива ключово значение, тъй като те са основен индикатор за цялостното здраве на морската екосистема.