Мъртви зони превземат Черно море
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Слоят без живот се издига към повърхността, популацията на калкан намаля драстично
Зоните без кислород в Черно море се разширяват с тревожни темпове, потвърдиха учени от Българската академия на науките (БАН) и Института по океанология във Варна. Под привидно спокойната синя повърхност се разрастват така наречените "мъртви зони", които правят водата непригодна за живот на риби и други организми.
"Преди 30 години липсата на кислород започваше на дълбочина около 150 метра. Днес вече има участъци, където това се случва още на 90 метра," заяви доцент Петър Ганчев, морски биолог, цитиран от "Meteo Balkans".
Морето се задушава отвътре
Феноменът се дължи на комбинация от фактори. Климатичните промени повишават температурата на водата, което пречи на смесването между горните и дълбоките слоеве, спирайки достъпа на кислород надолу. Ситуацията се влошава допълнително от замърсяването, идващо от големите реки.
Водите на река Дунав внасят огромни количества торове и отпадни води от земеделските райони. Това предизвиква бурен растеж на водорасли, които при разлагането си изчерпват наличния кислород – процес, известен като евтрофикация.
"Черно море вече не може да диша. Това не е просто екологичен феномен – това е срив на кръговрата на живота," коментира професор Емилия Ковачева от Института по океанология.
Заплаха за риболова и екосистемата
Разширяването на аноксиозния (безкислороден) слой, който вече заема над 87% от обема на морето, изтласква морските обитатели към все по-плитки води. Това ги прави лесна плячка за риболова и ги излага на по-голям риск от болести.
Данни от европейската служба Copernicus Marine Service показват, че популацията на калкан и сафрид в западното Черноморие е намаляла с 35% само за последното десетилетие. Учените предупреждават, че химическият баланс на водата се променя трайно заради увеличаването на сероводородните зони и токсичните водорасли.
"Черно море буквално е едно от най-задушените морета на планетата. И това не е метафора," категоричен е професор Борислав Иванов.
Българските учени продължават денонощния мониторинг чрез подводни дронове и автономни станции, за да следят динамиката на този опасен процес.
