Съвременните изследвания потвърждават ефективността на метода на френския аптекар Емил Куе от началото на ХХ век

Всяка сутрин, когато се взираме в огледалото с чашата кафе, половината от нас си казват: "Днес ще бъде страхотен ден!" с ентусиазма на куче, видяло каишка. Другата половина реагират с иронията на котка, подритнала каишката в кофата. Но дали в тези малки вътрешни реплики има повече сила, отколкото подозираме?

Автосугестията - онова, което сами си казваме, докато никой не ни слуша - балансира между психологическа наука и попкултурна самопомощ. А когато балансът е точен, ефектите могат да са изненадващо реални.

От парижките кабинети до модерните приложения

Терминът "автосугестия" се популяризира в началото на ХХ век от френския аптекар Емил Куе. Неговото мото "Всеки ден във всяко отношение ставам все по-добре и по-добре" звучи като мантра от плакат за йога студио, но за времето си е било малка революция.

Куе забелязал, че когато пациентите му приемали лекарства с убеждението, че ще помогнат, резултатите били по-добри - още едно свидетелство за плацебо ефекта. Той започнал да учи хората да си внушават оздравяване и благополучие чрез повтаряне на позитивни фрази.

Днес автосугестията е в основата на много популярни методики: от позитивната психология до когнитивно-поведенческата терапия, от спортната мотивация до приложения като "Headspace" или "Calm". Само че днешните психолози не разчитат на вдъхновение от френски аптекари, а на данни.

Какво казва науката

Изследванията в последните десетилетия разглеждат автосугестията в контекста на саморегулация, невропластичност и подсъзнателна обработка на информация. Според проучване, публикувано в "Social Cognitive and Affective Neuroscience", автосугестията активира мозъчни зони, свързани със саморефлексия и стойностна система. Това не е просто игра на въображението - това е реална неврологична дейност.

В експеримент на Университета в Станфорд студенти, които използвали позитивни самоутвърждения преди изпит, показали по-ниски нива на кортизол и по-добри академични резултати в сравнение с контролна група. Отново: не магия, а биохимия.

Друго впечатляващо изследване показва, че участници, които използвали автосугестия в контекста на здравословни навици, били по-склонни да изберат плод пред вафла. Това не е радикален подвиг, но е начало.

Границата между самопомощ и самозаблуда

Както често се случва, там, където има наука, се появява и индустрия. Автосугестията е гръбнак на немалка част от пазара на мотивационна литература. Проблемът възниква, когато автосугестията се използва като заместител на действия и терапия, вместо като допълнение.

Проф. Карън Райс от Университета в Пенсилвания казва: "Позитивната автосугестия е полезна дотолкова, доколкото се основава на реалистични и постижими цели. Ако си повтаряш, че си милионер, докато живееш в студентско общежитие и нямаш работа - това е по-скоро фантазия, отколкото инструмент за растеж."

Дълготраен ефект

Според метаанализ от 2021 г., публикуван в "Psychological Bulletin", който обхваща 144 изследвания върху интервенции чрез самоутвърждаване, ефектите върху поведение, стрес и здравословни избори са значими, макар и умерени. Това означава, че автосугестията не е панацея, но определено е по-добра от бездействие - особено когато се комбинира с други техники.

Най-ефективната форма на автосугестия е онази, която е персонализирана и съответства на личните ценности. В едно изследване участниците, които създали собствени утвърждения на базата на важни за тях житейски теми, показали значително по-добри резултати в справяне с трудни ситуации.

Ключът е автентичността. Да си повтаряш "Аз съм много продуктивен човек", докато отлагаш работа с тричасово скролване на видеоклипове, няма да доведе до същия ефект, както ако преди важен проект кажеш: "Мога да се съсредоточа и ще започна с първата стъпка".

Автосугестията не е магическа пръчка. Тя не променя света - но може да промени начина, по който го възприемаме. А често това е достатъчно, за да поемем инициатива, да вземем решения и да действаме. В свят, в който външните обстоятелства често са извън контрол, вътрешният ни диалог остава една от малкото територии, където имаме реална власт.