Институциите не координират действията си при случаи на насилие над малолетни

Гърция се изправя пред сериозна криза в системата за детска закрила, като статистиките показват тревожни данни за насилието над малолетни. Едно на всеки 20 деца в страната е жертва на физическо насилие, съобщи кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Проблемът се корени в огромните пропуски в системата за закрила на детето. Услугите за социално подпомагане практически липсват, а комуникацията между различните агенции, отговорни за детската защита, е крайно недостатъчна.

За разлика от Гърция, България разполага с по-структурирана система за детска закрила, въпреки че и двете балкански държави се сблъскват с предизвикателства в тази област.

Липса на координация между институциите

"В повечето случаи няма сътрудничество между институциите при такива случаи на насилие и това е причината подобни случаи да останат неоткрити с години", обясни кореспондентът на България ON AIR.

Тази липса на систематичност води до драматични последствия - много случаи на детско насилие остават скрити от очите на властите и не получават необходимата намеса. Жертвите продължават да страдат, без да получат подходяща защита и подкрепа.

Сравнение с България

Статистиките показват, че България също се бори с проблема на детското насилие, но с различни характеристики. Според проучване на УНИЦЕФ, 47% от българските деца са преживели някаква форма на насилие преди 18-годишна възраст. От тях 45% са преживели емоционално насилие, около една трета - физическо насилие, а 15% - сексуално.

Въпреки тези тревожни цифри, България има по-добре развита правна рамка и институционална структура. Според Закона за закрила на детето, всеки гражданин има задължение да подаде сигнал при съмнение за насилие над дете. Създадени са национални телефонни линии като 116 111 и работят специализирани центрове "Зона ЗаКрила" в София, Шумен и Монтана.

Предизвикателства в двете страни

И двете съседни държави се сблъскват с общи проблеми: недостиг на социални работници, претоварване на кадрите и слаба координация между институциите. В България всяко пето дете страда от физическо насилие в дома, а 80% от докладваните случаи на насилие се случват именно там.

Основната разлика се крие в това, че България има по-системен подход към събирането на данни и работи активно с международни организации като УНИЦЕФ за подобряване на детската закрила.

Европейската практика като пример

Ситуацията в двете балкански държави контрастира рязко с практиките в развитите европейски държави, където съществуват добре установени механизми за детска защита. В повечето страни от Европейския съюз има задължение за провеждане на аутопсия при всяка смърт на кърмаче или новородено за установяване на точните причини.

Разследват се не само непосредствените причини за смъртта, но и всички действия или бездействия от периода преди трагедията, които може да са довели или допринесли за загубата на детския живот.

Прозрачност и отчетност

В развитите европейски страни констатациите от подобни разследвания се публикуват от независими комисии в кратък срок от един до два месеца. Тази информация не се скрива в архивите на публичните служби, а е свободно достъпна за всички граждани.

Подобната прозрачност създава вътрешен натиск върху професионалистите, които влизат в контакт с бебета и техните семейства. Когато установят доказателства, които могат да съответстват на престъпно деяние срещу дете, веднага започва разследването.

Гръцкият случай показва колко важно е изграждането на ефективна система за детска закрила, която да гарантира своевременна намеса и защита на най-уязвимите членове на обществото. Сравнението между двете съседни страни подчертава необходимостта от непрекъснати усилия в тази критично важна област.