PISA е Програма за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество, но не е пряко свързана с изискванията на националните учебни програми и това я прави приложима за повече държави.

Периодично се осъществява международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Началото е поставено през 2000 г., когато се включват 43 държави. PISA се провежда през три години и обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. През 2015 г. акцентът е върху природните науки.

PISA не е единственото международно сравнително изследване на постиженията на учениците, но за разлика от останалите подобни проучвания, то измерва компетентности за самостоятелната обществена реализация и успешната адаптация на младежите към променящата се реалност.

По-подробно обяснявам каква е същността на Програмата, защото съм сигурна, че много хора не са запознати с нея, въпреки че резултатите от оценяването на българските деветокласници показват доколко те са компетентни и грамотни в сравнение с връстниците си от други държави. Данните от доклада за 2015 г. сочат, че българските ученици се представят под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Страната ни е едва на 45. място от 72 държави, участвали в PISA. Никак не е утешително, че резултатите са се подобрили спрямо тези от 2006 г. и че е намалял делът на функционално неграмотните ученици в тази област. Просто качествено образование в България няма и, както изглежда, скоро няма да има, макар че просветният министър в оставка Меглена Кунева заяви, че едва ли има министър, който да каже лесно, че 37,9% от младежите в България са функционално неграмотни по природоматематически науки, а по четене и математика този процент е още по-голям.

И какво като тя е притеснена и с прискърбен глас призова никой да не спекулира с тези резултати, които потвърждават резултатите от външното оценяване на седмокласниците. Но не каза какво ще предприеме МОН, освен че не може да промени семейната среда, но ще въздейства да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултата на учениците…, че МОН ще акцентира в подкрепата на децата и учениците със затруднения, в увеличаването на интереса им към училището и в развиване на критичното им мислене.

Високопарни изказвания на човек, чиято единствена връзка с българското училище е тази, че някога, преди много години, е била ученичка в българско училище, но тогава е получила качествено образование, за да изгради кариера на бивш евродепутат и настоящ заместник-премиер и просветен министър в оставка. И затова нелепо звучат думите й, че за слабите резултати са виновни преди всичко учителите, които използвали методика на преподаване от 90-те години, която не кореспондирала със съвременните потребности. Методиката да е проблемът! Как обаче учениците ще влязат в час, доколко ще разбират какво учат, ще бъдат ли извънкласно ангажирани с различни безплатни дейности и мероприятия, родителите ще се чувстват ли приобщени към образованието на децата си и т.н., и т.н., за това министърката не ангажира нито себе си, нито МОН. А може би сега е много по-заета с политическа дейност, като съставяне на ново правителство, на което може председател да стане. Какво са тука и сега някакви никакви резултати на PISA пред личната кариера на Кунева! Тя може всичко друго и на много други места. При това вече се пробва в сферата на образованието и каквото можа, направи.

Ц. Стайкова