Историята на съоръжението между Русе и Гюргево

Дунав мост между Русе и Гюргево отбелязва своята 72-годишнина като най-важната транспортна артерия, свързваща България и Балканите с Румъния и Северна Европа, съобщават от БНР. Стоманеното съоръжение е пуснато в експлоатация на 20 юни 1954 година след две години и половина денонощен труд, обвит в пълна секретност и тежък идеологически патос. Проектът, известен тогава под кодовото име „Обект 889“, се превръща в изключително важно геополитическо и стратегическо начинание за целия Източен блок, което променя съдбата на Русенския регион за десетилетия напред.

Римското наследство и секретността на „Обект 889“

Историческите проучвания за изграждането на стабилен мост в района датират още от Кримската война, макар че първото масивно съоръжение над реката при Русе е построено от римляните още стотина години след Новата ера. Истинският тласък обаче идва през 1948 година,когато между социалистическите републики България и Румъния е подписан договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. Първоначалното решение е било мостът да свърже други населени места, но в края на 1951 година окончателно са избрани градовете Русе и Гюргево.

Строителството се извършва под ръководството на съветски специалисти и при пълна секретност. В мащабния проект се включват и работници от тогавашните „братски социалистически страни“ като Полша, Чехословакия и Унгария. Архитектурният план е дело на българския архитект Георги Овчаров, а естетическото оформление, включващо порталите на двата бряга и характерните орлови глави, е изработено от украинския скулптор Михайло Парашчук.

Политическият патос и речите на вождовете

В „Златния фонд“ на БНР са запазени автентичните речи от тържественото откриване през 1954 година, изпъстрени с дежурните за епохата идеологически клишета. Тогавашният председател на Министерския съвет на НРБ Вълко Червенков заявява пред събралото се множество:

„Този величествен мост е плод на братското икономическо сътрудничество между СССР и социалистическите страни. Той е ново, ярко въплъщение на тяхната миролюбива политика, на крепката дружба помежду им и безкористната и незаменима помощ, която им оказва Съветският съюз. Дунавският мост ще свърже още по-тясно преди всичко България и Румъния, но той е и нов елемент на спойка между всички народнодемократични страни, които взеха участие в изграждането му. Ще увеличи и облекчи стокообмена, автомобилното и железопътното придвижване на пътници. В този смисъл той има международно значение.“

Червенков не пропуска да цитира и думите на комунистическия лидер Георги Димитров, изречени години по-рано в Букурещ:

„Ние сме решили да построим железен мост над Дунав и ще го направим. Но и преди, и след построяването му трябва да градим чрез труд, изкуство, култура и приятелство жив мост в душите и сърцата на двата народа. Мост, който никой няма да е в състояние да разруши.“

Румънският премиер Георге Георгиу-Деж също залага на идентичен речник, в който думите „социализъм“, „братство“ и „Съветски съюз“ доминират всяко изречение, отдавайки почит на приноса на Димитров за старта на проекта.

Техническото чудо, което днес удържа ТИР-а

Ввъпреки тежката пропаганда, съоръжението се оказва истински инженерен триумф за времето си. Главният ръководител на „Обект 889“ Леонид Саприкин изтъква впечатляващи технически данни, подчертавайки, че мостът е завършен с цели седем месеца предсрочно благодарение на мащабната механизация:

„Въвеждаме в експлоатация двуетажен мост, по който могат да се движат едновременно автомобили и влакове. Това е първият мост между две съседни демократични страни. Построен от ръцете на българските и румънските работници, той е най-големият мост в Европа... Построен е за две години и седем месеца, с цели седем месеца по-рано от предвидения срок. Това стана възможно благодарение на приложените поточно-скоростни методи и широка механизация. Благодарение на големия патриотичен подем и социалистическо отношение към труда, беше намалена себестойността на строежа с повече от 16 милиона рубли.“

Съоръжението се простира на дължина от 2,8 километра и се издига на 30 метра над водата, като средната му част с дължина 85 метра е подвижна и може да се повдига, за да пропуска големи кораби. Качеството на тогавашното мостостроене се доказва от факта, че след пускането му в експлоатация първият сериозен ремонт е предприет едва през 1999 година и приключва през 2004 година.

Седем десетилетия по-късно обаче реалността е напълно различна. Днес, когато България вече е част от шенгенското пространство, някогашният „Мост на дружбата и мира“ е подложен на денонощно и извънредно натоварване. Всеки ден през него преминават хиляди ТИР-ове, пренасящи товари за цяла Европа, което ежедневно напомня на Русе и региона за крещящата и закъсняла нужда от изграждането на втори мост над река Дунав.