Драгомир Драганов: Нека националните ни герои бъдат морален ориентир в съвремието ни

С полагане на цветя пред паметника на Панайот Волов в Бяла, областният управител на Русе Драгомир Драганов, кметът на община Бяла Димитър Славов и председателят на местния Общински съвет Мариан Антонов отдадоха почит към загиналите в Априлското въстание преди 149 години.

В своето слово Драгомир Драганов подчерта живото присъствие на възрожденските идеали в съвременността.

"Априлци са в нас. Не в камъка и бронза на паметниците, а в онези мигове, когато избираме доблестта пред удобството, общото благо пред личната изгода, както и това да бъдем непримирими пред малодушието. Нека националните ни герои бъдат не само част от учебниците по история, но и морален ориентир в съвремието ни", заяви областният управител.

"Тези храбри българи знаеха, че народ без свобода не е народ, а сянка от себе си и затова отдадоха живота си за нашата свобода", допълни Драганов.

Кметът на Бяла Димитър Славов изрази почитта си към участниците в едно от най-значимите събития в българската история.

"Днес свеждаме глави с признателност пред едно от най-смелите, но и трагични събития в българската история. Имената на тези достойни мъже са гласът на съвестта ни, който ни напомня, че родината не е само земя, а и отговорност", подчерта Славов.

Председателят на Общинския съвет в Бяла Мариан Антонов акцентира върху гражданската отговорност.

"Силното общество не чака спасител – то изгражда бъдещето със собствените си ръце. Ако искаме действително да отдадем почит пред националните си герои, то най-важното е да живеем достойно и да отстояваме националната си памет", сподели Антонов.

Историческо значение на Априлското въстание

Панайот Волов е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание от 1876 година. Въпреки трагичния си край, Априлската епопея се превръща във връхна точка на българското националноосвободително движение през Възраждането.

Жестокото потушаване на въстанието и хуманитарната трагедия, сполетяла мирното население, привличат вниманието на европейските държави към българския въпрос. Благодарение на това страданията на българите достигат до европейската общественост, което принуждава великите сили да се ангажират с решаването на българския въпрос – първо по дипломатически път, а впоследствие и чрез военна намеса.