Държавата претендираше за общо 52,2 милиона лева заради неизпълнени ангажименти по приватизационния договор

Фирмата собственик на "Параходство Български морски флот" АД - "Кей Джи Маритайм Шипинг" АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация. Държавата претендираше за общо 52,2 млн. лева. Това следва от решение на Върховния касационен съд, който отхвърли искането на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) да бъде отменено решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) от декември 2021 г., с което той се произнесе за неустойката. Новината съобщи "Лекс".

"Кей Джи Маритайм Шипинг" АД е корабната компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви. През 2008 г. тя купи "Параходство Български морски флот" АД. Претенцията на държавата за малко над 52 лева бе заради неизпълнени ангажименти по приватизационния договор - най-вече за осигуряване на определен тонаж на корабите в декадата след приватизацията.

Фирмата купувач на БМФ пое 13 групи задължения за следващите 10 години: запазване на основната дейност и статут на дружеството, инвестиции в нови кораби, поддържане на определена численост на персонала, поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT и т.н.

Но след приватизацията на БМФ се развихри световната финансова криза. Това забави инвестициите на новия собственик на параходството и затова обновяването на корабите се забави. При раздържавяването над 50% от плавателните съдове на БМФ са били на възраст над 25 години. По данни на дружеството към момента то притежава флот от близо 1 500 000 DWT при средна възраст на корабите от 7 години.

По арбитражното дело бяха направени две подробни комплексни експертизи, разпитани са свидетели на страните и са приети десетки писмени доказателства. От тях излиза, че има сериозно разминаване между данните - корабособственикът твърди, че е преизпълнил плана, а в документацията на АППК е била отчетена с над 200 хил. тона по-малка товароносимост.

Сега с решението на върховния съд влиза в сила решението на арбитража. Производството пред върховния съд продължи около година. По искане на АППК върховните съдии дори сезираха Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна отмяната на разпоредба от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), която е факт от януари 2017 г. Става дума за премахването на противоречието с обществения ред на Република България като основание за отмяна на арбитражни решения. КС обаче отклони искането като недопустимо. После АППК опита да отнесе случая и до Съда на ЕС в Люксембург, но върховният съд отхвърли това искане.