Работещите по график няма да получат допълнително възнаграждение за двата неприсъствени дни, ако не е пусната заповед за извънреден труд

Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ) излезе с важни разяснения относно заплащането на труда през предстоящите празнични дни в края на декември 2025 година и началото на януари 2026 година. Поводът е решението на Министерския съвет, с което 31 декември 2025 година и 2 януари 2026 година бяха обявени за неприсъствени дни.

Експертите от трудовата инспекция подчертават, че ако професията ви налага да работите в неприсъствените 31 декември и 2 януари е нужно шефът ви да пусне заповед за полагане на извънреден труд. В противен случай, дори да се окажете на работа по график, няма да получите допълнително заплащане.

Разлика между официален празник и неприсъствен ден

От ГИТ напомнят, че статутът на дните определя и заплащането. За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане, трудът по време на почивни и неприсъствени дни (каквито са 31 декември и 2 януари) винаги се води извънреден и се заплаща с увеличение от 75 процента.

Ситуацията обаче е различна за служителите, които работят на смени при сумирано изчисляване на работното време. Те няма да получат допълнително възнаграждение, ако смяната им по график съвпада с двата допълнителни почивни дни, тъй като за тях това не представлява извънреден труд.

Двойна надница за Коледа и Нова година

За разлика от неприсъствените дни, официалните празници носят гарантирано по-високо заплащане за всички. Според Кодекса на труда официални празници са:

• 24 декември (Бъдни вечер)

• 25 и 26 декември (Рождество Христово)

• 1 януари (Нова година)

"Положеният труд по време на тези празнични дни, за всички работещи, се заплаща с минимум двойно увеличение," уточняват от Инспекцията по труда.

Ако в тези дни трудът е и извънреден, работодателят дължи и допълнително 100 процента увеличение. Служителите, които са на работа по график по време на официалните празници, ще получат само двойна надница.

Изисквания към работодателите

От ГИТ обръщат внимание, че извънредният труд се възлага задължително със заповед на работодателя. Работниците трябва да бъдат запознати с нея най-малко 24 часа преди началото на полагането на труда.

За да защитят правата си, служителите трябва да разполагат с писмени доказателства, че са били на работа в празничните дни – заповед за извънреден труд или утвърден поименен график. Това е ключово условие за ефективен контрол от страна на инспекторите при евентуални сигнали за нарушения.

Законови ограничения

Кодексът на труда (КТ) принципно забранява извънредния труд, като допуска изключения само в изрично изброени случаи. Законът поставя и строги лимити за продължителността му:

• Не повече от 150 часа за една календарна година (или до 300 часа при колективен трудов договор).

• Не повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд за един месец.

• Не повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд за една седмица.