Добри Митрев: По-добре скъпи избори, отколкото съмнения в честността им
- Редактор: Станимир Николов
- Коментари: 0
Добри Митрев призовава служебния кабинет да осигури финансова предвидимост
Българският бизнес е склонен да приеме без съпротива огромната сметка от 80 милиона лева за поредните предсрочни избори, стига това да отпуши приемането на удължителен закон за бюджета. Това стана ясно от телевизионно участие на председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. Представителите на работодателите настояват служебният кабинет да организира бърз и честен вот, който да възстанови политическата стабилност и да гарантира държавните разплащания към фирмите.Според информация на NOVA, разходите за предстоящото гласуване се очаква да достигнат рекордните 80 милиона лева. Въпреки че сумата е внушителна и представлява сериозен алтернативен разход за обществото, бизнесът я разглежда като необходима инвестиция в институционалното спокойствие.
"Никой не е обещавал, че демокрацията е нещо евтино", заяви Добри Митрев, цитиран от телевизията. Той допълни, че средствата ще отидат основно за възнаграждения на хилядите ангажирани в изборния процес, като изрази надежда, че по-доброто заплащане ще ограничи системния натиск и купуването на гласове.
Бюджетът като скрит мотив
Зад дипломатичните думи за честни избори прозира реалното притеснение на предприемачите – липсата на актуализирана финансова рамка. Тъй като настоящият бюджет действа само до края на март, държавата е изправена пред риск от блокиране на плащанията. За бизнеса това означава потенциално замразяване на обществени поръчки, забавяне на европейски програми и несигурност около жизненоважните компенсации за скъпата електроенергия.
Председателят на БСК подчерта, че най-важната задача пред служебната власт е да внесе незабавно нов удължителен закон за държавната хазна, който да осигури икономическото функциониране на страната до съставянето на редовно правителство.
Двоен стандарт при доходите
Темата за бюджета неизбежно засегна и въпроса за възнагражденията, където ясно проличаха структурните дисбаланси в държавата. Митрев потвърди, че обещаното 5-процентно увеличение на заплатите в публичния сектор трябва да бъде изпълнено, тъй като е заложено в закона, но направи остър контраст с реалния бизнес.
"Възнагражденията в частния сектор се изработват. Колкото се изработят, толкова могат да бъдат дадени", категоричен беше Добри Митрев.
Това изказване маркира дълбокото недоволство на работодателите от факта, че държавната администрация получава гарантирани финансови стимули независимо от своята производителност, докато фирмите трябва сами да абсорбират ударите от инфлацията и енергийната криза. Въпреки това, Митрев отбеляза, че компенсирането на служителите в частния сектор не бива да остава на заден план, за да се запази конкурентоспособността на родните предприятия.























