Нова технология с екологична ДНК може да помогне за разкриване съдбата на над 40 000 изчезнали войници

Морското дъно край остров Сайпан може да разкрие нови улики за съдбата на американски военнослужещи, изчезнали по време на Втората световна война. Новаторско изследване, ръководено от учени от Океанографския институт „Уудс Хоул“ в Съединените щати, използва методи за анализ на екологична ДНК (eDNA), за да открие следи от човешко присъствие около останки от потънали самолети и кораби.

Един от обектите на изследването е американски военен самолет Grumman TBF Avenger, лежащ на дъното на тропическа лагуна край Сайпан. Самолетът е свален през 1944 година по време на интензивните сражения за Марианските острови. Макар покрит с корали и морски живот, учените смятат, че мястото може да съдържа ценни генетични следи от изчезналия екипаж.

Технологията eDNA се базира на събирането и анализа на ДНК, оставена от живи и мъртви организми във водата и седиментите. Вместо да търсят физически останки като кости или вещи, учените събират проби от околната среда - около потънали обекти като „Авенджър“ край Сайпан, бомбардировач в близост до италианския град Палермо и няколко корабокрушения в езерото Хюрон.

„Без да изваждаме нито една кост, можем да определим дали на дадено място има човешка ДНК и колко стара е тя“, заявява д-р Кирстин Майер-Кайзер, морски биолог от Уудс Хоул. Тя определя технологията като „детектор за кости“, който би могъл да направи ненужни скъпите и продължителни подводни разкопки.

Екипът използва специални бутилки за пробонабиране и ръчни сонди, като дори е генотипирал собствената си ДНК, за да избегне замърсяване на пробите. В резултатите от Сайпан и Италия са засечени къси фрагменти човешка ДНК, които най-вероятно произхождат от места, където са се намирали телата на изчезналите военнослужещи.

В някои контролни проби обаче учените откриват човешка ДНК дори в по-големи количества, отколкото около самите останки. Това предизвиква допълнителни въпроси – възможно обяснение е оттичане на отпадни води или широка разпространеност на човешка ДНК във водните среди.

Изследователите откриват и гени, свързани с кожата и хрущялите, което може да се окаже нов индиректен индикатор за наличие на човешки останки. Проектът се намира във фазата на анализ на резултатите, но вече дава надежда, че може да подпомогне локализирането на част от над 40 000 военнослужещи, изчезнали в моретата по време на Втората световна война.

Предстои решението дали ще се премине към следващ етап – реални подводни разкопки на локациите с най-силни сигнали. Археологът Стивън, част от екипа, подчертава: „Това е само началото. Все още не можем да идентифицираме конкретен човек, но можем да потвърдим дали има човешка ДНК на дадено място.“