Бюджетът за периода 2028–2034 година залага на стратегическа автономия

Новите приоритети в проекта за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 година предвиждат мащабен завой към отбрана и икономическа стабилност, съобщават от БТА. Пред участниците в конференцията „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море“ секретарят по външна политика на президента Меглена Плугчиева представи финансовите разчети на Брюксел, които възлизат на общо два трилиона евро. Фокусът на Общността се измества окончателно от екологичните политики към индустриализацията и енергийната независимост.

Завой от зелената икономика към отбрана

Тогавашният вицепремиер по европейските въпроси (2008–2009 г.) и настоящ секретар на държавния глава посочи, че променената геополитическа ситуация изисква изцяло нови решения от страните членки. Докато в текущия период до 2027 година акцентът падна върху зелената икономика, социалното включване и климатичния неутралитет, следващият седемгодишен бюджет ще бъде изцяло подчинен на конкурентоспособността и отбраната.

По думите на Плугчиева, предвидените два трилиона евро целят постигането на стратегическа автономия на Общността. Европейската комисия планира над 400 млрд. евро за иновации, инвестиции и цифрова трансформация, с което да се намали икономическата зависимост от външни фактори и големи доставчици като Китай.

Милиарди за военна мобилност и инфраструктура

Националните и регионалните партньорски планове ще разполагат с общ финансов пакет от 865 млрд. евро. За осигуряване на ефективна военна мобилност в рамките на съюза са заложени около 18 млрд. евро, като се предвижда изграждането на мащабни проекти по направлението Север–Юг.

Транспортната и дигиталната свързаност остават във фокуса на Европейската комисия, което дава сериозни предимства на Балканите. Специално значение придобиват Коридор №8 (връзката между Адриатическо и Черно море), коридор №10 през Сърбия и Северна Македония, както и спешната модернизация на черноморските пристанища.

Според Меглена Плугчиева, България има огромен потенциал да се превърне в център на тези мащабни проекти в транспорта и енергетиката. Страната ни трябва да завърши своя участък от Вертикалния газов коридор до края на годината и проявява сериозен интерес към включване в сухопътния зелен енергиен коридор. Тя допълни, че европейската перспектива пред Западните Балкани вече не е просто отделна политика, а ключова част от архитектурата за сигурност.

Рискове от засилен централизъм в Брюксел

Въпреки сериозните средства, Плугчиева предупреди за рискове, породени от „засилващ се централизъм и субективизъм в Европейската комисия“. Тя изрази сериозни резерви относно практическото прилагане на принципа „финансиране срещу реформи“.

Най-голямата опасност според нея е, че традиционната кохезионна политика, която изравнява стандарта на живот в различните региони, може да бъде сериозно засегната. Това крие риск от задълбочаване на икономическите дисбаланси в Европейския съюз. Подобни негативни последици могат да се усетят и в общата селскостопанска политика на Общността, допълни тя.

„Важното е да намерим диалога, доверието, единството, за да постигнем силна Европа“, убедена е Меглена Плугчиева.