Днес е празникът ВАСИЛИЦА /Ромската Нова Година/.

Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица.

Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.

В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили. Наричат го още Банго Васил /куцият Банго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”.

Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя  е на пода, и се прекадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида.

Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки.

Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.

На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици.

Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша.

Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.

Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.