Според легендите Банго Васил е спасил ромския род от удавяне в бушуващото море

На 14 януари ромите празнуват Нова година.

Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари. Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият - Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие.

Според легендите Банго Васил е защитник на ромите. Смята се, че той спасил ромския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да ги погълнат, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Те се метнали на гърбовете им и стигнали невредими отсрещния бряг. Оттогава циганите почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.

Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил - най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат.

На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби.

Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.

Интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: „Васили авалъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като първо главата на семейството (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и късмет. Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.