Управителят на БНБ предупреждава за макроикономически рискове

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди, че евентуално допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъпи кредити за бизнеса и домакинствата, както и до забавяне на инвестициите. Според позицията му основният приоритет пред България след влизането в еврозоната е икономическият растеж, който изисква стабилен финансов сектор, а не извънредно изземване на капитал.

Макроикономическата цена на данъка

Предложенията за промени в данъчното законодателство и допълнителното облагане на банките не бива да се разглеждат само като счетоводна сметка за попълване на бюджета.

„БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети. Тя представя професионална оценка на възможните последици от предложената мярка за финансовата система и икономиката“, заявява Димитър Радев.

Той обръща внимание, че печалбата на една банка е основен вътрешен източник за формиране на капитал, който определя способността ѝ да поема риск, да кредитира и да издържа на кризи. Управителят на централната банка припомня ситуацията от 2020 г., когато натрупаните буфери са позволили на системата да поеме частния мораториум върху плащанията, обхванал кредити за над 4,6 милиарда евро.

Радев критикува механичния подход при определянето на така наречената свръхпечалба, като посочва, че референтният период 2020 – 2025 г. включва пандемия и различни шокове. По-високата абсолютна печалба в момента може да отразява нормална възвръщаемост върху по-голям капитал и разширени баланси, а не непременно икономическа рента.

Удар върху кредитите и държавния дълг

Икономическата тежест от един извънреден данък няма да остане само в банките. Според анализа на БНБ реакцията на финансовите институции може да засегне цената на кредита, депозитните условия и кредитните стандарти.

„За домакинството това може да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятието – по-висока цена на капитала“, обяснява гуверньорът.

Той дава пример с Унгария, където извънредното облагане, започнало като временна мярка, в комбинация с други намеси на пазара, е довело до скъпо корпоративно финансиране, налагащо държавни субсидии за кредитите. Радев е категоричен, че България няма основание да следва подобен модел.

Допълнителен риск се крие и във финансирането на самата държава. Българските банки са основен купувач на държавни ценни книжа. При по-висока цена на капитала те могат да ограничат финансирането за частната икономика или да поискат по-висока лихва, за да кредитират правителството. Това означава, че краткосрочният бюджетен приход от данъка може да бъде стопен от дългосрочните разходи по обслужване на държавния дълг.

Инвестициите в условията на еврозоната

След като България вече е част от общото европейско парично пространство, фокусът на икономическата политика трябва да се измести.

„След присъединяването към еврозоната основният икономически въпрос пред България вече не е валутният режим. Той е как да ускорим инвестициите, производителността и реалната конвергенция“, подчертава Димитър Радев.

Според него главният двигател на този процес трябва да бъде частният сектор, което изисква предвидима данъчна среда и дисциплинирана фискална политика. Едновременното намаляване на фискалните резерви на държавата и на капиталовите буфери на банките би направило страната силно уязвима при евентуална бъдеща криза. Затова от БНБ настояват за задълбочен макроикономически анализ, който да отчете нетния ефект върху растежа, преди да се вземат окончателни данъчни решения.