Европейският комисар Магнус Брунер обяви нова миграционна система за възстановяване на контрола

Цяло десетилетие след като повече от един милион души пристигнаха в Европа, наследството на миграционната вълна от 2015 година остава видимо във всички сфери на обществото. От политическите дебати до класните стаи, от работните места до местните общности - влиянието на тази вълна продължава да променя лицето на континента.

Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер заяви, че сега Европейският съюз трябва да възстанови суверенния контрол върху миграционната политика и да засили сътрудничеството с трети страни, за да спре по-нататъшния приток на кандидати за убежище.

"След десет години на преговори създаваме модерна миграционна система, която възобновява контрола върху това кой може да дойде в Европа и кой не", каза Брунер пред Европейския нюзрум в писмени отговори, имайки предвид Пакта за миграцията и убежището, който се планира да влезе в сила през юни догодина.

Историческите кадри от 2015 година

Тези кадри станаха исторически - опашки от изтощени мъже и жени, които носят вещите си на гръб и които едвам кретат из Централна Европа в началото на септември 2015 година.

На 31 август тогавашният германски канцлер Ангела Меркел произнесе знаменитата фраза от три думи "Wir schaffen das" (което на немски значи "Ще се справим"), докато хиляди бежанци вървяха по протежението на магистрала в Унгария към Германия. По онова време никой не си представяше, че тези думи ще станат най-известното изречение за цялото ѝ 16-годишно управление.

Меркел и тогавашният австрийски канцлер Вернер Файман решиха в нощта на 4 срещу 5 септември 2015 година да оставят границите на двете страни отворени. За няколко месеца в Германия влязоха стотици хиляди хора, повечето от които бягаха от конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан.

Политическо влияние и промени

Според професор Марко Ловец от катедрата по международни отношения на Люблянския факултет по обществени науки, новата миграционна ситуация е била един от основните катализатори за промяна в политическата атмосфера в Европа. От 2014 година десните, евроскептическите и популистките партии използват миграцията като една от основните теми преди национални и европейски избори.

Смята се, че 2015 година направи възможен възходът на германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия". Този повратен момент създаде дълбоки разделения в Германия и повлия на цялата европейска политика.

Опасният път към Европа

На европейско ниво правото на убежище, което е закрепено в Женевската конвенция и е ратифицирано през 1951 година от 155 страни, води до това, че над един милион души са могли да подадат молба в Европейския съюз миналата година.

Много мигранти влизат в Европейския съюз през Гърция, след което тръгват на север през страните кандидатки за членство в ЕС Сърбия и Северна Македония. Други решават да тръгнат на запад, като използват маршрути през Албания или Косово.

Заради географското си разположение Северна Македония е използвана като коридор между Гърция и Сърбия. Мигрантите са изправени пред много предизвикателства по време на пътуването: произволно задържане и експулсиране, тормоз и малтретиране, и дори смърт.

Трафикантите на хора вкарват хората в страната и събират големи незаконни печалби (от 500 до 1500 евро на човек) за транспорта им от Гърция в Сърбия.

Хърватският опит

Хърватия също е разположена на критичния западнобалканския маршрут. Подобна на Северна Македония, тя е транзитна точка по пътя към по-богатите страни членки - основно Германия, Австрия и Швеция.

През 2015 година, когато премиер е Зоран Миланович, Хърватия разрешава на мигрантите да влязат в страната, но само за да бъде оказана помощ на болните и немощните, преди да бъдат откарани по-нататък - към границите с Унгария и Словения. Хърватия отказва да стане гореща точка или център за приемане, от който бежанци да бъдат прехвърляни към северните страни членки на ЕС.

Средиземноморският маршрут

Друг популярен, но опасен маршрут води от Северна Африка и Близкия изток към Италия, като мнозина се опитват да прекосят Средиземно море с лодки и намират смъртта си там.

Според Агенцията на ООН за бежанците пикът на пристиганията по море е бил през 2016 година, когато предприелите пътуването са били 181 436, от които 4578 са загинали или изчезнали. Числата варират през годините, но броят на загиналите и изчезналите е огромен.

Неравномерна интеграция

Само в Германия, Испания, Италия, Франция и Гърция са подадени близо 80 процента от молбите за убежище в ЕС миналата година, сочат данни на френската служба за защита на бежанците и хората без гражданство.

Германия остава най-желаната дестинация с 237 хиляди молби, или 23 процента от всички молби в ЕС, на следващите позиции са Испания, Италия и Франция. Кипър е страната с пропорционално най-много молби за убежище на глава от населението (по една на всеки 138 жители), а на второ място е Гърция.

Намаляващи числа

Данните обаче показват, че броят на молбите намалява, въпреки че дебатът около тях се изостря. В Германия молбите са намалели с почти 60 процента през август тази година, като общо 7803 души са кандидатствали за убежище за първи път през август, в сравнение с 18 427 миналата година.

Спадът е отчетен на фона на различните мерки за ограничаване на миграцията на канцлера Фридрих Мерц, който встъпи в длъжност през май. Правителството на Мерц предприе сурови мерки, като налагане на строг граничен контрол и депортиране на осъдени престъпници към родния им Афганистан, който е под контрола на талибаните.

Проблеми с интеграцията в различни страни

Подобен спад се наблюдава в Испания, където от януари до септември тази година там пристигнаха 23 931 - с 11 578 по-малко, отколкото през същия период миналата година.

В Португалия страната пое ангажимента да приема около 4500 кандидати за убежище, когато бежанската криза започна през 2015 година. На практика страната прие около 1550 бежанци от 2015 до 2018 година, много от които бяха прехвърлени от лагери в Гърция и Италия.

Една от характерните особености на португалския подход беше разпръскването. Вместо да концентрират бежанци в големите градски центрове, властите разпръснаха семействата из градове и села по цялата страна. Тази стратегия насърчава тесните връзки с общността, но много бежанци се почувстваха изолирани от по-големите диаспори.

Българският дебат

В България дебатът до голяма степен се фокусира върху пазара на труда. Проучване на социологическа агенция "Мяра" през март установи, че повече от половината българи са против приемането на мигранти на работа в България, въпреки че има недостиг на работна ръка.

Пазарът на труда в Европа

Във Франция правителството обяви през юли, че регистрацията на законно пребиваващите чужденци във френската публична система за заетост "France Travail" ще става автоматично, малко след пристигането им в страната.

В Германия близо две трети от бежанците, пристигнали при вълната през 2015 година, имат работа към 2022 година, сочат най-скорошните данни на Института за изследване на заетостта. Много мигранти обаче са без работа - за тях е четири пъти по-вероятно да останат безработни в сравнение с останалите жители.

В Италия има около 2,4 милиона чуждестранни работници по данни на министерството на труда и социалната политика - това се равнява на повече от 10 процента от цялата активна работна ръка в страната.

Устояване на изпитанието на времето

Десет години след произнасянето на легендарната си фраза "Ще се справим", Ангела Меркел смята, че Германия е отбелязала значителен прогрес с интегрирането на мигрантите.

Меркел признава, че страната "не беше добре подготвена" към онзи момент за тази "огромна задача" и че е имало "разочарования". Въпреки това тя отбелязва, че много хора са положили "невероятни усилия" при приемането на новопристигналите.