При 9 милиона преди 35 години, имахме 240 депутати, при 6 милиона, колкото сме сега, пак имаме 240 законотворци, а би трябвало пропорционално те да са 180, нали така?

Защо не са намалени?

Никой не знае.

Чл. 86, ал. 1 от Търновската конституция едно време регламентира изборът на народните представители да се осъществява пряко от народа, като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представител. И депутатите са 170 души.

През 1989 г. един депутат конституционно се полага на 37 000 български граждани.

Сега зад един депутат вече стоят само 25 000 българи, с 12 000 по-малко.

Но депутатите с мерцедесите и 10-хилядилевовите депутатски заплати пак са 240 души.

България е в демографска катастрофа, знаем всички, намалява годишно заради умопомрачителен отрицателен демографски прираст (-90 000) и заради чудовищна емиграция (-60 000) със 150 000 души, по официални данни, иначе може да са повече; това прави всеки ден намаление с 410 души, или със 17 души всеки час.

Ако двете тенденции – константност на броя на депутатите и рязкото демографско намаляване на населението, най-голямо в целия свят, световен шампион сме по изчезване, – останат все такива, а няма никакви изгледи за промяна, и да не е така, по моите изчисления точно след 120 години, през 2142 година, годината на тогавашните поредни редовни парламентарни избори у нас, населението на България според тогавашния ЕСГРАОН ще е общо около 150 души, главно цигани, адвокати, червени бабички и частни съдебни изпълнители.

А броят на избирателите в списъците, по наложилата се у нас традиция на „мъртвите души“, ще е по-голям от общия брой на населението на България, ако тогава тя се нарича така, ще е 200 души.

Проблемът, който ме вълнува, е:

Как 200-тата избиратели ще изберат и излъчат поредните 240 депутати от общо 150 души население?

Някой нещо по въпроса?

Акад. Петър Иванов