Журналистиката у нас отдавна е загубила облик, призвание и престиж.

Както впрочем почти всичко в държавата ни. Принизиха я до нивото на пошъл пиар, на обслужваща метреса и изпълнител на "мокри поръчки". Логично е в тази отровна среда и разследванията, които би трябвало да са висшият пилотаж на професията, почти да изчезнат, пише Валентин Георгиев в "Дума".

Последният скандал с репортера на "Господари на ефира" Димитър Върбанов е класически за това пример. Как няма всичко да е менте, след като самото предаване, което не е нищо повече от едно развлекателно шоу, най-нагло се самотитулува като "разследваща журналистика". Трябваше въпросният циркаджия да опорочи по възможно най-бездарния начин важната тема за пласирането на хранителни стоки с изминал срок на годност, за да се види докъде може да стигне падението. Сега вместо с истинския проблем прокуратурата се зае с неговия жалък цирк, а общественото внимание се насочи в съвсем друга посока.

В тази история обаче не стана ясно нареди ли някой на Върбанов да преиграва и да се прави на артист? Защото мнозина не вярват идеята да е негова, само изпълнението. Вината се стоварва върху него, но не се знае дали това не е обичайна политика на продуцентите и дали не са принуждавали репортерите да го правят и в други предавания с цел повече драматизъм. Е, измиха си ръцете с изпълнителя, уволниха го да не се вдига много шум и скандалът да не стигне до тях.

Разследващата журналистика е скъпо удоволствие, доколкото все още я има. Двуличието на властта, която имитира загриженост, го доказва. Защото не може да викнеш "Осанна" от Ню Йорк и да разпоредиш да се действа с "цялата строгост на закона", когато става дума за един склад, а да си затваряш очите и да мачкаш, когато има открити злоупотреби за милиони с еврофондове, какъвто бе случаят с журналистите от "Бивол". Затова сме обградени с ментета, а симулацията във всичко е издигната в ранг на държавна политика.