Опозицията критикува финансовата рамка и предлага таван за тока

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще призове президента Илияна Йотова да наложи вето, ако предложеният от правителството проектобюджет за 2027 година бъде приет в настоящия му вид. Това заяви народният представител от ГЕРБ-СДС Даниел Митов в студиото на предаването „Събуди се“ по NOVA. Опозиционният депутат определи решението на кабинета да представи финансовата рамка на държавата в Университета за национално и световно стопанство вместо пред Народното събрание като пряко неуважение към парламентаризма и към всички граждани, които не са гласували за управляващата формация „Прогресивна България“.

Според народния представител тепърва предстои детайлен анализ на конкретните разчети, но общите параметри, изложени предния ден от министър-председателя Румен Радев и министъра на финансите Гълъб Донев в университетската аула, вече показват сериозни структурни дефицити. Митов сравни избрания от властта формат на публично представяне пред подбрана публика с партийните мероприятия от времето на тоталитарния режим.

„Това е малко като „априлски пленум през ноември“. Събрал си собствения си актив, няма въпроси, ръководството докладва, публиката ръкопляска и одобрява“, коментира Даниел Митов в ефира на NOVA. Той допълни, че дори управляващите да разчитат на комфортното си парламентарно мнозинство, те са длъжни да чуят критиките и въпросите на опозицията и на негласувалите за тях избиратели.

Рискове от инфлация и липса на реформи

В предварителния преглед на финансовия документ от ГЕРБ-СДС отчитат надценени приходи и подценени разходи, съчетани с пълна липса на реформи и защитни буфери в хазната. На този фон в публичното пространство вече станаха ясни основните макроикономически параметри на кабинета, сред които заложен бюджетен дефицит в размер на 3,5 процента от брутния вътрешен продукт за следващата година.

Според Даниел Митов не е случайно, че Европейската комисия вече има критични бележки към проекта заради бавния темп на финансова консолидация. „Защо чак през 2029 година ще влезем в нормата от 3 процента“, попита депутатът и предупреди, че правителството сякаш умишлено разчита на високата инфлация, за да отчете номинално повече приходи в бюджета. По думите му в документа липсват каквито и да било антиинфлационни мерки, което в крайна сметка ще доведе до обедняване на гражданите.

Като конкретна мярка за овладяване на ценовия натиск и подкрепа за икономиката от ГЕРБ-СДС настояват за незабавен механизъм за компенсиране на небитовите потребители за скъпата електроенергия. Предложението на опозицията предвижда всяка цена над прага от 92 евро за мегаватчас да се покрива от държавния бюджет директно в момента на изплащане на фактурите. Целта е да не се допуска високите разходи за ток да се калкулират от предприятията в крайните цени на стоките и услугите за потребителите.

Спорът за финансовото наследство на кабинета

Даниел Митов отхвърли категорично опитите на министър-председателя Румен Радев да оправдава състоянието на публичните финанси с тежкото наследство от предходни управления. Депутатът припомни, че преди да подаде оставка като държавен глава в началото на 2026 година и да оглави партия „Прогресивна България“, именно Радев е назначавал поредица от служебни кабинети, които са управлявали страната най-дълго през последните години.

„Румен Радев да престане да се оплаква от наследството, защото това наследство е и негово. Последните години най-много са управлявали негови служебни правителства. Те предлагаха бюджети и през тези бюджети трупаха това, от което той се оплаква“, посочи народният представител. Напрежението около бюджетната процедура има своята предистория още от лятото на тази година, когато опозицията призова президента Илияна Йотова да наложи вето и върху бюджета за 2026 година, но тогава тя отказа и обнародва закона.

Разцеплението вдясно след президентския вот

В студиото на сутрешния блок Даниел Митов анализира и резултатите от приключилите преди броени дни президентски избори. На балотажа на 1 ноември 2026 година Илияна Йотова спечели убедително вота за държавен глава с 57,6 процента подкрепа срещу 39,5 процента за опонента ѝ Андрей Гюров.

Според представителя на ГЕРБ-СДС причината страната да няма избран проевропейски десен президент се крие в отказа от диалог от страна на потенциалните им партньори в дясното политическо пространство. „Фактът, че нямаме избран проевропейски десен президент, се дължи на себелюбието на някои от колегите в ПП и ДБ, които отказаха изобщо да водят разговор за обща кандидатура вдясно“, заключи Даниел Митов.