ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ: 149 години от смъртта на Ангел Кънчев

1
Едва 22-годишният революционер слага край на живота си, за да не бъде заловен жив от турците
Едва 22-годишният революционер слага край на живота си, за да не бъде заловен жив от турците Снимка: Google

Днес се навършват 149 години от смъртта на Ангел Кънчев – приятeл и cърaтник нa Вacил Лeвcки.

Да живее България! С този вик на 5 март 1872 година едва 22-годишният Ангел Кънчев насочва револвера към главата си и натиска спусъка. Преследващите го заптиета се вкаменяват за миг, а след това надават разочаровани викове – опасният бунтовник се е изплъзнал от ръцете им. Избягал е. Направо на небето!

В този ден на Русенската скеля, както тогава са наричали пристанището на крайдунавския град, се готвят за тържественото посрещане на първия български екзарх Антим Първи. Всички първенци на града са там и затова охраната от заптиета е усилена. Именно на този ден, когато се смята, че цялото внимание на властите ще бъде насочено към голямото тържество и никой няма да обръща внимание на малкото корабче, плаващо всеки ден между Русе и Гюргево, Ангел Кънчев решава да премине с него на румънския бряг, за да се срещне в Букурещ с ръководството на БТЦРК. По това време той е определен от комитета в румънската столица за помощник на Левски във Вътрешната революционна организация.

Кънчев няма редовен паспорт, но успява да се снабди с билет чрез член на революционната организация, работещ в параходното агентство. От опит знае, че заптиетата на пристанището гледат само билетите. За зла беда обаче вниманието на един човек пада върху чернобрадия младеж. Този човек е хаджи Величко Хаджипенчович, баща на станалия печално известен в родната история като съдия на Левски – Иванчо Хаджипенчович. Старият русенски чорбаджия вече е виждал този съмнителен младеж в компанията на разни „чапкъни”, събиращи се в читалището, сред които главна роля играят синовете на баба Тонка Обретенова.

А те са опасни комити. Единият загива като четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а другият – също участник в четата, е ранен, заловен и изпратен на заточение в Диарбекир. Никола Обретенов, пръв приятел на Ангел Кънчев, също е от баш комитите, а след четири години ще се включи в четата на Христо Ботев, където ще участва в сраженията, а след това – заловен, също ще се озове в Диарбекир. Хаджията не пропуска да прошепне на заптиетата своето предупреждение. И когато Ангел Кънчев пристъпва към малката скеля, за да се качи на корабчето, внезапно му искат  паспорт. Забравил съм го в кафенето, заявява хладнокръвно младежът и тръгва бързо към града, но заптиета се спускат след него. Той вади револвер и го насочва срещу тях. Натиска спусъка. Веднъж. Втори път. Оръжието отказва. Притиснат отвсякъде, за да не бъде заловен, Кънчев насочва дулото към главата си. Този път револверът „хваща”, както пише Захарий Стоянов. С един изстрел Кънчев слага край на живота си.  Всичко, което е трябвало да бъде обсъждано с Каравелов, е в главата му. В него не са намерени никакви документи. Тайната на организацията е запазена.

Това е време, когато Левски вече е успял да „осее” Българско с революционни комитети. Първата му обиколка е започнала още през 1869 година, веднага, след като той за втори път се разочарова от очакванията на помощ от съседни държави за освобождението на България. За първи път надеждите му рухват още през 1962 година. Тогава създадената в Белград от Георги Раковски Първа българска легия участва в борбата на сърбите срещу турските гарнизони, но след това политически натиск върху княз Михайло Обренович довежда до разоръжаване на легистите и прогонването им от сръбските предели.

През 1868 година в Белградското военно училище са събрани български младежи, голяма част от които са преминали вече през Първата легия, а други са дошли от поробеното Отечество или от чужбина, където са зарязали образование и спокоен живот. Там Левски се среща за първи път с Ангел Кънчев. Младият тревненец е учил в Болградската гимназия, но се озовал в Белград, където идеята е българите да се подготвят за офицери и да могат да водят след това освободителни дружини срещу турците. Така този курс във Военното училище става известен като Втората българска легия.

Когато и тези планове пропадат, Левски вижда единственият изход в самостоятелна организирана борба за свободата на българския народ. Първата си обиколка извършва сам. Тогава дори го няма още Букурещкият революционен комитет. Първите 30 златни лири му дава богатият българин Димитър Ценович. Това Левски не пропуска да напомни на Каравелов, във времената, когато председателят на Букурещкия комитет влиза в разпра с „чорбаджиите”, в които включва и Ценович.

Щом делото се разраства, Каравелов оглавява комитета в Румъния, а Левски – Вътрешната организация, чийто център става Ловеч. По решение на Централния комитет в Букурещ, за помощници на Левски са определени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Съдбата и на двамата е трагична, макар и  по различен начин. Общи, със своето високо самочувствие на революционер, воювал в отрядите на Гарибалди и в гръцкото въстание на остров Крит, извършва обира на султанската хазна в Арабаконашкия проход и така слага началото на разгрома на организацията. Обесен е десетина дни преди гибелта на Апостола. Ангел Кънчев загива едва 22 годишен, но отнася със себе си на небето революционната тайна.

Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 година в Трявна. Баща му е известен дюлгерин (строител) от Тревненската школа. Макар и необразован, той знае силата на просветата и изпраща сина си на учение. Ангел учи в родния си град, а след това в Русе, където семейството му се премества през 1860 година. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия в Бесарабия. От там се отзовава на призива и отива в Белград, където завършва Военното училище, известно като Втората българска легия. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители.

Учи в Земеделско-индустриалното училище в град Табор през 1870-1871 година. След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе.
Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски във Вътрешната революционна организация. В края на август 1871 година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да разгърне широка дейност.

На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: „ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ”.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Май е такъв един месец, в който да идеш на плаж е още рано, а да започнеш диета е вече късно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук