Хирургът призовава жените да не се страхуват от профилактичните прегледи

Ракът на гърдата може да бъде лечим, когато се открие навреме, но е изключително важно жените да не избягват профилактичните прегледи. Това подчерта в интервю за БТА д-р Мариела Василева, специалист хирург в медицински комплекс "Д-р Щерев" и председател на Българското дружество за борба с рака на гърдата.

Една от кампаниите, които организацията реализира съвместно със сдружението на жените мотористи, включва провеждане на безплатни прегледи за рак на гърдата. В рамките на два дни по време на "Troyan Run fest" такива прегледи бяха осъществени и в Троян.

"Идеята ни не е да прегледаме всички, защото не можем да го направим, а да накараме хората да си обърнат внимание, да повишим информираността за това заболяване", обясни д-р Василева. Тя припомни, че здравната каса дава възможност на всяка здравноосигурена жена на възраст от 30 до 50 години да си направи безплатно ехография, а от 45 до 75 години - безплатна мамография на всеки две години.

Страхът пречи на ранната диагностика

Според специалистката към безплатните прегледи за рак на гърдата има много голям интерес, но при тях не се откриват много находки. "Мисля, че хората по-скоро много се страхуват да отидат на лекар, да чуят лошата новина и това е голям проблем", допълни тя.

Д-р Василева посочи, че по принцип е добре едно образувание в гърдата да бъде открито, когато е под два или дори един сантиметър. "Тези неща трудно могат да бъдат напипани от сам човек, ако той сам ги усети, значи тогава е над един и половина или два сантиметъра", обясни лекарката.

По тази причина прегледът винаги трябва да включва освен клиничен преглед и някакво образно изследване. За жените под 45 години това на първо място е ехографията, за тези над 45 години по-чувствителното изследване е мамографията.

България няма скрининг програма

"Истината е, че навсякъде хората трудно си обръщат внимание, но при нас в България положението е особено зле, защото ние нямаме и скрининг програма за рак на гърдата", подчерта д-р Василева. Това трябва да бъде една програма, която не просто да приканва хората да ходят редовно на прегледи, но също така да бъде организирана от гледна точка на хората, които ще четат резултатите.

В Европа има различни изисквания колко мамографии трябва да е прегледал един лекар, с какъв апарат трябва да се случи тази мамография и други технически стандарти. Мамографията включва четири снимки - по две на всяка гърда. "Това се прави на много малко места в България, повечето болници правят по една снимка, което не е правилно, защото така могат да се изпуснат неща", каза специалистката.

Рискови фактори и превенция

Възрастта, в която най-често се среща рак на гърдата в България, е между 55 и 65 години. "Това са нашите майки. Те са тези, които трябва да не пропускат профилактичен преглед", подчерта д-р Василева.

Рисковите фактори за развитие на рак на гърдата, освен общите за всяко онкологично състояние като наднормено тегло, тютюнопушене и употреба на алкохол, са два основни. Единият е наличието на плътни гърди, което е свързано със съотношението на мастна и жлезна тъкан. При 25 процента от жените тъканта остава много плътна дори след менопаузата, което увеличава риска.

Другият рисков фактор е наследственият момент. "Много често има неразбиране какво означава наследствена обремененост. Ако вашата майка се е разболяла на възраст между 55 и 65 години, това не е наследствена обремененост. Наследствена обремененост е, ако се е разболяла преди да навърши 50 години", поясни Василева.

Проблеми в статистиката

За съжаление към днешна дата няма статистика за това колко българки губят живота си от рак на гърдата. "Преди две години затвориха Националния раков регистър. Не казвам, че беше съвършен, дори напротив, но все пак имаше някаква относително подробна и всеобхватна статистика за състоянието", коментира Мариела Василева.

Според нея последните релевантни данни говорят за между 3500 и 4000 жени годишно. Има данни от Здравната каса, които се различават с близо 1500 жени от тези на Националния център по анализи, което прави невъзможно точното планиране на здравни политики.

Д-р Василева подчерта, че достъпът до психолози за жени с рак на гърдата в България е много труден. Според проучване на Българското дружество за борба с рака на гърдата едва 25 процента от пациентките някога са били консултирани от психолог.