Д-р Кристина Станчева: Изолацията е рискова за хората с деменция

7
Д-р Станчева е част от екипа в отделението по неврология в болница “Медика Русе”
Д-р Станчева е част от екипа в отделението по неврология в болница “Медика Русе”

Публикуваме интервю с д-р Кристина Станчева* от УМБАЛ "Медика", дадено пред Утро:

- Д-р Станчева все повече възрастни хора страдат от деменция. Какво представлява това заболяване и как се проявява?

- Деменцията е заболяване, което се проявява с влошаване на умствените възможности и обикновено хората го свързват със забравянето. Болестта най-често започва със загуба на краткосрочната памет, което означава, че бързо се забравят най-скоро случилите се събития или най-новата научена информация, а след това се развиват нарушения в още една или няколко функции на мозъка. Всъщност загубата на паметта е само един от симптомите. Това е състояние, което се проявява най-често в напреднала възраст. Един много малък процент от хората между 50 и 60 години страдат от такива заболявания, за разлика от тези на възраст 65-85 години. Болестта на Алцхаймер например е една от формите на деменция.

- Какви са причините човек да изпадне в такова състояние?

- Причините могат да са различни - съдови, генетични, травмени, тумори, инфекциозни и т.н. Деменциите могат да настъпят остро след травма например или мозъчен инсулт, друг път са резултат на хронични болести, водещи до инвалидизация. Но при по-млади, активни хора под 50-годнишна възраст, които се притесняват за започнало забравяне, обикновено то е свързано с повишения стрес от работата и множеството ежедневни натоварености.

- По какво може да се познае, че даден човек проявява признаци на деменция?

- Симптомите, които могат да се проявят, са най-разнообразни - влошаване на паметта, особено спомените за скорошни събития, нарушения на ориентацията /за време, за място/, нарушена концентрация и внимание, разсеяност, трудно намиране на думи и беден речник, вземане на неправилни решения, невъзможност за изготвяне на план на действие,

безразличие към всичко, психични прояви като апатия, депресивност, емоционална нестабилност

безпокойство, нетипична проява на агресия или гняв, промени на съня и бодърстването, безапетитие или свръхапетит, идеи за несъществуващи събития или пък разместване във времето на реални ситуации /например пациентът разказва уж вчерашна случка, която наистина се е състояла, но тя е отпреди 10 години/, дори халюцинации. Други симптоми са промяна на походката, влошаване на сръчността, двигателни нарушения. Пациентът и неговите близки се разпитват за промяна в извършването на ежедневните дейности - загуба на интерес към любими занимания /преди е имал хоби или е обичал да се среща с приятели, а към момента - не може и не желае/, умеел е да шофира или да готви, вече не може да излиза сам и успява само да сервира приготвена предварително храна.

- Казахте, че Алцхаймер е една от формите на деменция. Какво е характерно за нея?

- За разлика от други деменции, болестта на Алцхаймер има конкретна причина за възникване, тъй като е от групата на т.нар. дегенеративни заболявания. В днешно време причината за подобни състояния е изяснена, но ние все още не знаем защо се активира този процес в мозъка, търсим подходящо лечение за спиране на развитието му, но започваме да обръщаме внимание и на здравите хора, които нямат подобно заболяване. Въпросът е как те се предпазват от появата му? И отговорът през последните години е:

на първо място това, което трябва да правим, е четенето

след това социалните контакти и общуването, развиване и научаване на нови способности, физическите упражнения, да се използва т.нар. средиземноморска диета и качественият сън.

По-рано се смяташе, че тези изброени фактори имат благоприятен ефект за предпазване от сърдечно-съдовите заболявания, в това число и съдовите промени в мозъка, след което се установи, че те са протективни и за болестта на Алцхаймер.

- Как се диагностицират пациенти с деменция?

- Важно е поставянето на точна диагноза на заболяването чрез най-съвременни методи, отграничаване на състоянието от някои психиатрични диагнози, определяне на правилен лечебен подход и запознаване на пациента и близките му с препоръки за ежедневни грижи, дейности, подходящо отношение и т.н. Нужно е проследяване на състоянието на болния във времето и при нужда преоценка на поведението и лечението на индивидуален принцип.

- Голямата тежест в грижите за дементно болен човек се пада именно на близките му. Те как приемат поставената диагноза?

- Роднините обикновено не са подготвени за тази диагноза, тъй като повечето хора мислят, че е нормално с напредване на възрастта човек да забравя. Затова в голяма част от случаите те водят близките си при невролог доста късно.

Те самите като наблюдатели не осъзнават, че роднината им е навлязъл в тежка фаза на заболяването

В тези случаи вече се сблъскват не с първите етапи на болестта, а с по-късните, когато се налага да го обгрижват повече. Те поемат изцяло ежедневните му дейности, дори най-простите неща като обличане, хранене, прием на лекарства, лична хигиена и т.н.

Голям проблем за хората е, че не знаят как да реагират, неподготвени са емоционално. В някои случаи вместо да подкрепят болния, те подхождат агресивно, ядосват се, когато техният дементен роднина забравя или губи ориентация, не знае какво върши и накъде е тръгнал. Нашата задача като невролози е да им разясним какво да правят в тези ситуации, за да улеснят ежедневието си. Проблем за нашите пациенти с деменция и семействата им е, че в България има малко центрове, които се занимават с диагностика, грижи за болните, разяснение на спецификата на самото заболяване и неговото лечение.

- Не мога да не ви попитам как действат ограниченията заради Ковид-19 на хората с деменция?

- Инвестициите в здравеопазването по света и у нас, които са свързани с Ковид инфекцията, са много по-големи от тези за лечение на деменция, която според Световната здравна организация е приоритет на общественото здраве. Вирусното заболяване скоро ще изчезне, както стана с други коронавируси в миналото, или пък ще бъде открита ваксина, но епидемията от деменции непрекъснато нараства поради застаряването на населението и увеличаването на продължителността на живота. Всички драконовски мерки, които се налагат на населението като цяло,

имат сериозна тежест върху хората в напреднала възраст и особено върху тези с деменция

Например ограниченията за придвижване и липсата на срещи със семействата и приятелите им за тях са необясними. Информацията за това как да се предпазват от инфекция, също не се разбира от тях или пък скоро я забравят, което води до стрес за болните и за техните близки. Затрудненията са свързани и със снабдяването на възрастните хора с продукти и лекарства. А нека припомним, че една от най-важните препоръки за запазване на мозъчните функции е социалният контакт - общуването.

Въпреки че към момента има оскъдни проучвания по въпроса, в Италия и Испания /като силно засегнати държави/ са проведени анкети на пациенти с лека деменция и на техните болногледачи. Установява се например, че участниците в запитването, живеещи сами, съобщават за повече отрицателни чувства и повече проблеми със съня. Получили са твърде много информация в периода на изолация, която е свързана с Ковид, като това е довело до страхове и тревожност.

В същото време са намалели развлекателни събития и програми по телевизията. Имали са трудности в получаването на здравни грижи, пазаруването, липсвала им е подкрепа, нямали са физическа и умствена активност, намалили са контактите си с близки и познати. В България тези последствия не са по-малки, дори ако говорим само за трудния достъп до лечебните заведения и личните лекари, както и за промяната, която настъпи в получаването на лекарства в периода на изолация.

- Споменахте, че хората с деменция често са и депресивни. Това съпътстващо заболяване ли е?

- В повечето случаи това е до определения индивид, но да, често хората с деменции имат и депресия. Ако тя остане нелекувана, свързаните с нея памет и други мозъчни функции се влошават. От друга страна

за тези пациенти с дълга история за депресия е по-голям рискът за развитие на деменция

По този начин двете нарушения могат да съществуват едновременно в един порочен самоподдържащ се цикъл. В ерата на Ковид-19 самотата и изолацията са рискови, както за развитието на депресия, така и за деменция поради липсата на контакт с близките и съответно липсата на грижи. При някои хора депресията и деменцията може да са просто етапи от един и същ процес на едно заболяване. По време на стреса, свързан с Ковид-19, тяхната диагнозата и лечение се забавят, а симптомите се влошават.

Някои британски проучвания се установява, че при огромен брой пациенти в болница с Ковид-19 деменцията е сред най-често срещаните съпътстващи заболявания и е свързана с по-висока смъртност. Кралският колеж в Лондон пък съобщава за изследване на хора, които са се възстановили от коронавирус. Установили са, че има риск щетите за мозъка да са равни на рязкото му остаряване с 10 години в рамките на няколко месеца.

В заключение искам да кажа, че препоръката, която би могла да се даде към хората, е да се опитат доколкото е възможно да поддържат контакта със семействата си. Въпреки всички ограничения, нека обединим усилията си в грижата за своите възрастни роднини и особено към тези с по-специфични нужди.

*Д-р Кристина Станчева е специалист по нервни болести в отделението по неврология на УМБАЛ “Медика Русе”. 

Завършва медицина 2011 година в Медицинския университет в Плевен. Пет години по-късно придобива специалност по нервни болести в Медицински университет-Пловдив. Веднага след това започва работа в Центъра за спешна медицинска помощ, после се прехвърля в тамошния червен кръст, после практикува в МБАЛ Пазарджик, МБАЛ “Централ хоспитал” Пловдив и в УМБАЛ “Пълмед” в града под тепетата.

Има интереси в областта на неврофизиологията и невропсихологията, притежава сертификати за електромиография и невропсихология. Член на Българското дружество по деменции. Участва в научни статии и презентации, както и в проведени курсове по “Когнитивни нарушения при неврологичните заболявания”, “Двигателни нарушения”, “Нов поглед към превенцията и лечението на злоупотребата с наркотични вещества”, “Метаболитния синдром - класически и нови рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания”. 

Отскоро д-р Станчева е част от екипа в отделението по неврология в болница “Медика Русе”.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Младеж, девойка и мъж в купето на влак. Девойката е с много къса пола и дълбоко деколте, което те кара да... Девойката се опитва да привлече вниманието на младежа, питайки го какво чете. Той не обръща внимание дори на поканата ѝ да отидат до вагон-ресторанта. Накрая тя излязла сама от купето. Веднага щом затворила вратата мъжа казва на младежа:
- Ти в ред ли си? И ти се натиска! Аз така се възбудих, че бих изчукал и куче!
Младежа:
- Бау, бау...

Харесай Дунавмост във Фейсбук