Българският геохимик разказа за екстремните условия в Антарктида

Проучване на почвите в района на българската база на остров Ливингстън показва, че там все още няма замърсяване с токсични елементи. Това установи д-р Деница Апостолова, геохимик от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и участник в три антарктически експедиции. Тя представи резултатите от своята работа в ефира на БНР.

"Добрата новина след изследването на взетите почвени проби е, че в района на българската база все още няма замърсяване," заяви д-р Деница Апостолова, цитирана от националното радио.

Естествена лаборатория под заплаха

Въпреки положителните резултати, ученият предупреждава, че леденият континент е изправен пред нови предизвикателства. Антарктида се превръща в атрактивна туристическа дестинация, което увеличава човешкото присъствие. Освен това, замърсители могат да бъдат пренесени от други континенти чрез въздушни маси.

"Затова е важно тези замърсители да се проследят в годините, т.е. чрез един мониторинг да се следи концентрацията им, за да запазим Антарктида чиста," категорична е д-р Апостолова.

Тя подчертава, че Антарктида е "естествена лаборатория", която дава уникална възможност за проследяване на процесите в околната среда и науката там е ключова за опазването на цялата планета.

Експедиция до нос Хана

Фокусът на работата на д-р Апостолова е определянето на съдържанието на токсични елементи и техния произход – дали е природен или антропогенен (човешки). Последното ѝ проучване е било съвместно с колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и е обхванало района на нос Хана. Мястото се намира на около 13-15 км от българската база и е известно като своеобразен природен резерват с колонии от пингвини и тюлени.

Именно там екипът е преживял едни от най-екстремните си моменти, нощувайки на палатка при минусови температури и силен вятър.

"Първата нощ беше за мен кошмарна, но благодарение на колегите Стефан Велев и Петър Сапунджиев, успяхме да разположим палатката и да си свършим работата. През първата вечер ми беше много студено, мислех че вятърът ще отнесе палатката," спомня си изследователят.

Романтичните години и пингвините

Д-р Апостолова разказва с носталгия за първите си експедиции, които проф. Христо Пимпирев нарича "романтични години" – времето без интернет, когато българската база е приличала на малка планинска хижа.

"Ние просто бяхме едно голямо семейство," споделя тя.

Относно обитателите на континента, тя отбелязва любопитството на пингвините, които често посещават базата, но припомня строгите правила:

"Ние обаче нямаме право да ги храним, защото има протокол и закон за опазване на околната среда на Антарктида, който позволява пингвините да се хранят само, ако това е с научна цел, защото това нарушава естествения им хабитат."