Поскъпването на торовете и рентите вещае тежка година за земеделците

Зърнопроизводителят Пламен Генчев от русенското село Борисово отчита печеливша стопанска година за всички отглеждани култури върху обработваните от него 25 000 декара в община Сливо поле заради рекордните валежи, но предупреждава за сериозни финансови трудности през следващия сезон заради скока на рентите до 50 евро на декар, поскъпването на торовете с 30 процента и административното блокиране на изградени сондажи за напояване, съобщават от вестник „Български фермер".

Успешният баланс за 2026 година идва след два последователни сезона на загуби за сектора. В региона на Сливо поле от 1 октомври 2025 година до 1 октомври 2026 година са паднали 1000 литра дъжд на квадратен метър при обичайна норма за Русенско от едва 350-400 литра и средно за страната между 500 и 600 литра на квадратен метър. Обилните валежи дори са наводнили част от нивите и те все още не могат да бъдат отводнени и засети, но влагата е гарантирала високи добиви при пшеницата, ечемика, слънчогледа, царевицата, рапицата и люцерната.

"Тази година е добра за нас. За разлика от миналата, и по-миналата година, когато бяхме на загуба, както и доста колеги от нашия бранш. И то при условие, че имам 5000 декара поливни и пак бях на минус", коментира Пламен Генчев, цитиран от „Български фермер".

Най-висока рентабилност като съотношение между себестойност и добив през сезона показва ечемикът със средно 800 килограма от декар при по-ниски разходи спрямо пшеницата и минимална разлика в изкупната цена. От рапицата стопанството прибира по 360 килограма от декар, като всяка стойност над 300 килограма носи печалба. След две години, в които изобщо не е засявал културата заради сушата, фермерът увеличава площите с рапица за новия сезон на 5000-5300 декара.

"Това означава, че се завръщаме към нея, защото едно, че е много високодобивна, може да стигне добри резултати за нас, но също е идеален предшественик за пшеница и ечемик", пояснява земеделецът.

Блокирани инвестиции в напояването

Въпреки че основната база на стопанството в село Борисово се намира само на 5 километра от река Дунав, ползването на речна вода в момента е невъзможно, тъй като старите плаващи станции и тръбопроводи от социализма са изоставени или нарязани за скрап. Напояването на 5000 декара (20 процента от цялата обработваема площ на фирмата) разчита на подземни водоизточници. Отглежданата поливна царевица заема 1700-2000 декара, от които 700 декара са на капково напояване, а 1000 декара се обслужват с поливни машини.

Стопанинът разполага с два узаконени сондажа в Борисово, но третият, който е напълно изграден и оборудван с водомери и нивомери, чака одобрение от институциите вече цяла година. Заради забавянето близо 900 декара остават без вода, въпреки че инвестицията в съоръженията за 900-1000 декара възлиза на 300 000 - 400 000 евро по два проекта от Държавен фонд „Земеделие", по които са възстановени 50 процента от разходите.

"С Националната асоциация на зърнопроизводителите ходим, действаме, за да може да се облекчи малко процедурата. По принцип никой от нас не се бори да няма, всичко трябва да е по закон, да има ред, да се знае. Но сега пускаме документи, а никой не ги разглежда. Казват, че нямат хора, кадри, кой да ги види, а имало много заявления. Това са отговорите, които постоянно чуваме по телефона", описва административния блокаж Пламен Генчев.

Земеделецът съпоставя ситуацията с практиката в съседните държави. В Турция и Румъния държавата приоритетно узаконява сондажите и осигурява вода на фермерите, като в устието на Дунав румънски стопани поливат мащабни терени от по 300 000 декара. Според изчисленията му поливното земеделие винаги гарантира положителна възвръщаемост - в слаби години поливната царевица дава по 850 килограма от декар срещу едва 200 килограма на неполивни площи, а в добри сезони добивът скача до 1500-1600 килограма спрямо 600-700 килограма без вода. Изключение правят само екстремните климатични аномалии като температурите над 43 градуса през предходните две лета, които пречат на опрашването над 36-37 градуса, или локалната градушка през тази година, унищожила метлите на царевицата в част от полетата му.

В момента земеделците работят съвместно с държавното дружество „Напоителни системи" по проект за две общини в региона. Целта е до две-три години да се възстанови подаването на вода директно от река Дунав при село Ряхово чрез нови енергийно ефективни помпи, които да захранват землищата на Борисово, Малко Враново, Голямо Враново и Ряхово.

Натискът на рентите и скъпата техника

От обработваните 25 000 декара в селата Борисово, Ряхово, Стамболово, Кошарна и Малко Враново около 10 000 декара са собствена земя на Генчев, а останалите са наети. За да задържи собствениците, той изплаща рентите авансово и вече се е издължил за стопанската 2027 година. Цената на самата земя в община Сливо поле след пика от 2000 евро за декар през предходните години в момента се е стабилизирала на около 1000 евро за декар, след като в началото на дейността му първите парцели са купувани за около 30 евро на декар.

"След последните две трудни години имаше леко връщане назад на рентите. В нашата Сливополска община бяха отишли на 110-120 като левове, което означава 55-60 евро сега. Бяхме ги върнали леко на 40 евро, но тази година, като колегите изкараха повече, пак ги надигаха и станаха 50 евро на декар. Но никой не отчита, че торовете и горивата са с още 30 процента нагоре тази година. Разходите ни се вдигат и следващата 2027 година ще бъде много трудна. Не само за мен, за всички колеги. Но никой не го отчита това предварително", предупреждава агробизнесменът.

За да компенсира високите наеми, стопанството залага на втора култура царевица и слънчоглед върху поливните площи след прибирането на пшеницата и ечемика в края на юни и началото на юли. Така с плащането на една рента се прибират две реколти, като за втората разходите се свеждат само до семена, гориво и вода, без допълнително торене.

Инвестициите в машини също се оказват сериозно перо. Фирмата „Сафари-М" ЕООД поддържа трактори и комбайни от марките „Джон Диър", „Дойц" и „Клас Лексион", както и собствени ТИР-ове с гондоли за директен превоз на зърното до търговци и до пристанището във Варна.

"Така че винаги при нас има едни големи харчове, пък един комбайн е огромна цена, а тракторът също. Преди тракторите бяха по 300 000 лева, а сега са 300 000 евро", посочва фермерът, като уточнява, че преходната сума се равняваше на около 153 388 евро. Заради бавното администриране на проектите по европейските програми, което отнема около две години, инфлацията от 8-9 процента годишно оскъпява предварително оферираната машина за 150 000 евро с 10 до 15 процента и реално стопява субсидията на фермерите от 50 на 30 процента. През миналата година стопанинът е закупил само един товарач и приспособление за слънчоглед с 50 процента съфинансиране, а в последните приеми по мерките Г.1 и Г.2 е отказал да кандидатства заради огромния брой заявления и ниския шанс за одобрение.

От трактор „Беларус" до биорезене за Германия

Пътят на родения в Монтана Пламен Генчев започва след дипломирането му по специалността „Механизация на селското стопанство" във ВИММЕСС - Русе (днес Русенски университет „Ангел Кънчев"), където учи заедно със съпругата си Ванюша. През 1990 година регистрира ЕТ „САФАРИ-МХ - Пламен Генчев", а през 1994 година основава „Сафари-М" ЕООД. След кратък период на дребна търговия през 1994-1995 година наема 1600 декара държавна земя в Русенско и започва да я обработва с един стар трактор „Беларус", сеялка и валяци.

"През деня дисковаме, през нощта засяваме, на другия ден валираме...", спомня си началото зърнопроизводителят. В рамките на десет години той разширява площите до 25 000 декара с помощта на банкови кредити и европейски програми - първо по САПАРД от 2003 година, после с два проекта по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони за около 766 938 евро, както и по мярка 4.2, чрез която през 2015-2016 година изгражда дестилерия за етерични масла, цех за пелети и цех за почистване на семена. Днес в управлението участват съпругата му Ванюша и синовете им Валентин, завършил бизнес и мениджмънт във Варна, и Красимир, дипломиран специалист по растителна защита от Аграрния университет в Пловдив.

В търсене на пазарни ниши стопанинът преминава през различни експерименти. След срива на пазара за лавандулово масло разорава засетите 300 декара лавандула и се насочва към биопроизводство на резене върху 2000 декара. Здравите семена от резенето се изнасят за производство на чай в Германия, а счупените остатъци се преработват в собствената му дестилерия през зимата. През март тази година продажбата на маслото е осигурила свежи средства точно в периода на най-големи пролетни разходи, а зимната работа на инсталацията му позволява да запази работниците си целогодишно, вместо да ги праща на трудовата борса.

Стопанството отглежда още 10 000 декара хлебна пшеница, 3000 декара слънчоглед (маслодаен, високоолеинов, за белене и за храна на папагали), 1000 декара люцерна, а на 3000 декара по агроекология прилага технология с минимални обработки без оран (No-till), съобразена с тежкия чернозем в различните землища. Преди години е пробвал отглеждане на соя, грах и фъстъци, като бобовите култури са повишили добива на последвалата ги пшеница до 900 килограма от декар (със 150 килограма над останалите полета), но липсата на специализиран комбайн и отделни складови клетки за над 15 000 тона разнородна продукция са го накарали да се откаже от тях.

Митът за войната между браншовете и субсидиите

Агробизнесменът припомня как по време на прехода ликвидационният съвет е отказал офертата му от около 153 388 евро за закупуване на работещия кравекомплекс до базата му в Борисово, където е планирал съвместно предприятие с нидерландска компания. Вместо това сградите са разпродадени на парче за едва около 25 565 евро и са унищожени. Според него противопоставянето между зърнопроизводители и животновъди днес се насажда изкуствено, тъй като двата сектора са пряко зависими един от друг. Като доказателство посочва директните си продажби на люцерна за фермите и сделката с местния фуражен завод в село Борисово, който е изкупил 2000 тона от пшеницата му с надценка от 10-15 евро на тон (на цената на хлебна пшеница) заради спестените транспортни разходи.

"Казват дадоха на зърнопроизводителите 500 милиона, а на животновъдите 100 милиона. И коментарът е, че зърнопроизводителите са взели пет пъти повече. Но обработваемата земя в България е 38 милиона декара и на нас се дава на декар. И се получават по 10 евро на декар от държавата. А ние обратно връщаме 30-35 евро, като дори рентата, която плащаме е два пъти повече", изчислява реалния паричен поток Пламен Генчев.

По думите му европейските субсидии на практика не остават при арендаторите, а се преразпределят директно към собствениците на земи в малките населени места. Така при получени 1 милиард евро подпомагане за сектора зърнопроизводителите изплащат между 2 и 3 милиарда евро под формата на ренти, с които хората в селата покриват разходите си за отопление и живот през зимата.