Документът не е преведен на български, а процедурата по присъединяване е обвита в тайнственост

Хартата на новия "Съвет за мир" (Board of Peace), иницииран от американския президент Доналд Тръмп, влиза в директно противоречие с българската Конституция, международното публично право и правото на Европейския съюз. Това заяви доц. Боряна Мусева от катедра "Международно право и международни отношения" в СУ "Св. Климент Охридски", цитирана от bTV.

Пожизнен председател и еднолична власт

Според правния експерт, структурата на новата организация е безпрецедентна за съвременното международно право. В учредителния документ Доналд Тръмп е посочен изрично като пожизнен председател. Той разполага с правомощията еднолично да определя кои държави могат да бъдат членове, как се вземат решенията и дори да разпусне организацията по свое усмотрение.

"От неговото решение зависи изпълнението на дейността на тази организация. Той се явява и органът, който разрешава спорове между държави", поясни доц. Мусева в ефира на телевизията.

Международните анализи потвърждават думите ѝ – хартата, подписана в Давос на 22 януари, дава на председателя абсолютна власт, която заобикаля механизмите на ООН.

Тайна процедура и липса на прозрачност

Сериозно безпокойство буди липсата на информация относно ангажиментите, които България поема. До момента текстът на хартата не е представен официално на български език, въпреки че според международни източници представители на България са били сред подписалите документа в Давос.

"Имаме една тайна процедура – още не сме видели този акт на български. Този пакт за мир го няма никъде официално. Когато се присъединяваме към международна организация, трябва да знаем съдържането ѝ и другите участващи държави", подчерта доц. Мусева.

Експертът е категоричен, че подобно присъединяване изисква широка обществена дискусия, тъй като правните и политическите последици са дългосрочни и сериозни. Според нея бордът противоречи на чл. 1 и чл. 4 от Конституцията на Република България, които гарантират националния суверенитет и правовата държава.

Риск от конституционна криза

На въпрос какво би се случило, ако документът бъде ратифициран от Народното събрание, без да бъде атакуван пред Конституционния съд, доц. Мусева очерта хипотеза на правен сблъсък.

"Това може да се случи и тогава възниква въпросът нашата конституция ли има предимство или международния договор, с който сме се задължили", предупреди тя.

Юристът определи поведението на управляващите като "непоследователно" и свидетелство за липса на задълбочен анализ при вземането на решения. Според наличната информация, хартата предвижда и възможност за "купуване" на постоянно членство срещу вноска от 1 милиард долара – условие, което поставя по-малките държави в неравностойно положение.

По отношение на казуса с подуправителя на БНБ Андрей Гюров и възможността той да оглави служебен кабинет, доц. Мусева уточни, че макар мандатът му да не е прекратен, фактическото му отстраняване от длъжност поставя въпроса в полето на тълкувателните решения на Конституцията.