Конституционният съд гледа делото за участието на България в Съвета за мир
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Кабинетът атакува в съда присъединяването към Пакта на Доналд Тръмп
Конституционният съд допусна единодушно за разглеждане по същество искането на служебното правителство срещу решението на Народното събрание за ратификация на Устава на Съвета за мир, съобщават от пресцентъра на съда.
Единодушно решение на магистратите
В заседанието са участвали всички 12 конституционни съдии, които са приели определението без възражения. Докладчик по делото ще бъде съдия Галина Тонева.
Производството беше образувано по искане на служебния кабинет, след като на 13 март депутатите гласуваха решение, с което задължават министрите да внесат в парламента законопроект за ратифициране на присъединяването на България към международния орган като държава основателка.
Сблъсък между институциите
Служебният министър-председател сезира Конституционния съд с мотива, че действията на законодателния орган нарушават основния закон на страната. Според правителството Народното събрание няма правомощия да задължава изпълнителната власт да внася конкретни законопроекти за международни договори.
Андрей Гюров: "Има много ясна, проследима и устойчива практика на Конституционния съд във времето, която показва, че това решение на Народното събрание не отговаря на разпоредбите на Конституцията"
Още през януари Министерският съвет одобри подписването на Устава, но с изричната резерва за последваща ратификация. Тогава правителството информира официално Вашингтон чрез дипломатическа нота, че страната ни няма да прилага документа временно до окончателното му гласуване от народните представители.
Ролята на новия международен орган
Съветът за мир е глобална структура, създадена по инициатива на американския президент Доналд Тръмп. В международния формат вече са се включили над 24 държави. Основната цел на организацията е осигуряването на целево финансиране за възстановяване и изпращането на стабилизиращи военни и полицейски сили в ивицата Газа след края на активните бойни действия.
Присъединяването на България към геополитическата инициатива предизвика институционално напрежение относно процедурния ред, по който държавата трябва да финализира участието си в новия алианс.






















