Преди 40 години баварците отговориха на петролните шокове с необичайно решение - по-големи двигатели

В историята на автомобилната индустрия рядко виждаме революционни решения, които противоречат на общоприетата логика. Докато през 1970-те години целият свят се опитваше да намали обема на двигателите заради растящите цени на горивата, BMW избра точно обратния подход. Резултатът беше BMW 525е - автомобил, който доказа, че понякога по-големите двигатели могат да бъдат по-икономични.

Петролните кризи променят играта

Първият петролен шок през 1973 година улучва автомобилната индустрия като гръм от ясно небе. Организацията на арабските страни износителки на петрол налага ембарго срещу западните държави, които подкрепят Израел във войната от Йом Кипур. Цените на горивата скачат рязко - петролът поскъпва четири пъти почти за няколко месеца.

Вторият удар идва през 1979 година с Ислямската революция в Иран. Този път световната икономика вече е по-подготвена, но въздействието върху автомобилната индустрия е не по-малко драматично. В САЩ влиза в сила регулацията CAFE, която ограничава средния разход на гориво на автопарка на всяка компания.

За германските производители на големи седани ситуацията става критична. Mercedes добавя дизелови двигатели към S-класата и разработва компактния 190. BMW от своя страна спира проекта за нов 4.5-литров V12, който вече е почти готов за производство.

Нестандартният отговор на BMW

Докато конкурентите търсят спасение в по-малки двигатели и дизеловите агрегати, инженерите в Мюнхен избират друг път. Те решават да направят шестцилиндровите бензинови двигатели по-ефективни, но не чрез намаляване на обема, а чрез увеличаването му.

Така през септември 1981 година BMW 528е дебютира в САЩ с троен катализатор. Две години по-късно, през 1983-а, 525е пристига в Германия, а европейският пазар среща 325е през 1985 година. Буквата "е" в обозначението идва от гръцката буква ета, която символизира ефективност.

Шестцилиндровият двигател М20 увеличава обема си от 2.0 на 2.7 литра, но мощността се проектира за максимален въртящ момент при ниски обороти. Според BMW, 525е ускорява по-добре от 520i, като същевременно консумира 9% по-малко гориво - официалната цифра е 8.4 литра на 100 километра.

Двигателят генерира 122 конски сили (125 без катализатор) при 4250 оборота в минута. Максималният въртящ момент от 230 Newton-метра (240 без катализатор) се постига при 3250 оборота. Ключът към ефективността се крие в дългите всмукателни канали, които използват резонансния ефект при ниски обороти.

Чугуненият блок и алуминиевата цилиндрова глава намаляват теглото, а ниските максимални обороти позволяват използването на клапани и бутални пръстени с ниско напрежение. Разпределителният вал има само четири лагера вместо седем, което допълнително намалява триенето.

Цената на иновацията

BMW не крие амбициите си иновациите да се отплатят финансово. През 1983 година 525е струва 30 165 германски марки, което се равнява на около 30 000 евро с днешната покупателна сила. Въпреки високата цена, продажбите са солидни - до 1987 година са произведени 40 621 броя за европейския пазар и 89 853 от модела 528е за САЩ и Япония.

Дългосрочното влияние

Концепцията "eta" се оказва важна стъпка в развитието на BMW към модерните технологии за ефективност. Макар че по-късно компанията се връща към традиционните високооборотни двигатели, опитът с 525е доказва възможностите на алтернативните подходи към проблема с консумацията.

Днес, когато автомобилната индустрия отново преживява революция заради електрификацията и екологичните норми, примерът на BMW 525е напомня, че понякога най-добрите решения идват от неочаквани посоки. В края на краищата, както казват в Мюнхен - кубикът си е кубик.