Тръмп обещава контрол, но експертите предупреждават за "Либийски сценарий"

Военната операция на САЩ в Каракас и арестът на Николас Мадуро вчера отвориха кутията на Пандора в глобалната енергетика. Докато Вашингтон празнува края на режима, петролните пазари реагират с нервност, осъзнавайки, че най-големите залежи в света – 303 милиарда барела – са заключени зад десетилетия на корупция, разрушена инфраструктура и геополитически дългове.

"Ние ще бъдем много силно ангажирани", заяви американският президент Доналд Тръмп, давайки ясен сигнал, че контролът над венецуелското "черно злато" вече де факто се прехвърля във Вашингтон. Но реалността на терен е много по-мрачна от политическите обещания.

Илюзията за 300 милиарда барела

Венецуела притежава 17% от световните запаси на петрол – повече от Саудитска Арабия. Но за разлика от саудитския петрол, който блика лесно, венецуелският (в пояса Ориноко) е тежък, вискозен и изисква скъпи технологии и разредители за транспортиране.

Официалните данни показват катастрофален срив в производството – от 3.5 милиона барела дневно през 70-те години до едва 1.1 милиона днес. Причината не са само американските санкции, а систематичното "източване" на държавната компания PDVSA, липсата на поддръжка и бягството на квалифицирани инженери.

"Дори при пълна промяна на режима, ще минат години, преди производството да се възстанови до нивата отпреди кризата", предупреждава Арне Ломан Расмусен от "Глоубъл Риск Мениджмънт". Историята на Либия и Ирак показва, че "освобождаването" на петролни полета често е последвано от хаос, саботажи и несигурност, които отблъскват инвеститорите.

Битката за активите: Кой ще плати сметката?

Големият въпрос, който анализаторите задават днес, не е дали има петрол, а чий е той всъщност. През последното десетилетие Николас Мадуро ипотекира бъдещето на страната пред Пекин и Москва.

• Китай: Държи дълг от над 10 милиарда долара, който се изплаща директно с доставки на петрол.

• Русия: Инвестирала е милиарди чрез "Роснефт" и също очаква възвръщаемост.

Президентът Тръмп лаконично заяви, че "Китай ще си получи петрола", но без да уточнява как това ще се случи под американска окупация. Два огромни танкера, натоварени с венецуелски петрол за Китай, в момента блокирани в морето, са първият тест за новата власт.

Западните гиганти като Chevron, Eni и Total, които запазиха присъствието си чрез смесени предприятия, сега очакват "зелена светлина" да поемат контрола над активите на PDVSA. Това създава предпоставки за ожесточена юридическа и икономическа война между САЩ и кредиторите от Изтока.

Рафинериите в САЩ – скритият печеливш

Иронично, най-големият печеливш от "спасяването" на Венецуела е американската рафинираща индустрия. Рафинериите в Тексас и Луизиана са технологично настроени да преработват точно тежкия венецуелски петрол, чийто недостиг изпитваха през последните години.

Контролът над "Ситгоу" (Citgo) – американското дъщерно дружество на PDVSA – също е ключов елемент от пъзела. Кредиторите водят дългогодишни дела в съдилищата на САЩ за активите на компанията, и сега Вашингтон ще трябва да решава дали да ги разпродаде или да ги запази като инструмент за влияние.

Свалянето на Мадуро е само началото. Истинската битка ще бъде за възстановяването на една индустрия, която изисква милиарди долари инвестиции в страна, където държавността тепърва ще се гради наново.