Изследването разкрива непознатия свят, вярванията и тайния език на хората край реката от Силистра до Видин

Книгата „Рибари по Дунав. Наследства и културен пейзаж“ на директора на Регионален исторически музей - Русе проф. д.н. Николай Ненов ще бъде официално представена пред публика този вторник, 20 октомври, от 18:00 часа в сградата на музея, съобщават от пресцентъра на културната институция.

Мащабното издание събира на едно място гласовете, опита и житейската философия на речните хора, документирани чрез десетки лични срещи по цялото българско поречие на Дунав.

Гласовете на реката от Видин до Силистра

В основата на новия том стоят точно 126 задълбочени интервюта с практикуващи рибари от Силистра до Видин, провеждани на терен в продължение на години през различни периоди. Трудът, който излезе от печат по-рано това лято за Деня на река Дунав, стъпва върху защитената в края на миналата година дисертация на проф. Николай Ненов за придобиване на научната степен „доктор на науките“.

Вместо суха статистика, страниците предлагат жив антропологичен портрет на крайречните общности. Изследването проследява как всекидневният труд във водата ражда специфични знания, умения и неписани закони, които се предават от поколение на поколение и оформят живото нематериално културно наследство на региона.

Между лодката, поличбите и тайния речник

Теренните материали в книгата отварят врата към един почти непознат за градския човек свят, който си има собствен език и география. В разказите на старите рибари оживяват специфични местни понятия като „затон“ — спокоен ръкав откъм опашката на дунавския остров, където водата е плитка и рибата хвърля хайвера си, или „галдъв“, както наричат пространството откъм носа на острова.

Интервютата улавят и суровата романтика на занаята, в който човек често остава сам срещу стихията. „Знам, че лодката е до мен, и каквото и да се случи, ще прицапам два-три пъти и ще се хвана за нея. Тя ми е била спасителен остров на мен. Случвало ми се е по време на риболов да няма никой друг по Дунава освен мен, лодката и Господ“, споделя един от интервюираните рибари в страниците на изданието.

Разговорите разкриват още какви поличби следят мъжете за добър улов, кои са забранените места по фарватера, как дивите патици пренасят хайвера от голямата река към крайбрежните блата и защо днес вече почти не се срещат смелчаци, готови да ловят риба върху замръзналия през зимата Дунав.

Поглед през призмата на ЮНЕСКО

Представянето на книгата в русенския музей ще направи доц. д-р Ирена Бокова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Като дългогодишен преподавател по културна антропология и изследовател на локалните култури, тя ще очертае ролята на труда в съвременната етнология.

Основният научен принос на книгата е свързан с формулирането на така наречения културен пейзаж по Дунав. Проф. Николай Ненов проследява процесите на конструиране и въобразяване, чрез които реката престава да бъде просто географска граница или воден път и се превръща в обща памет, поминък и културна ценност за хората по нейните брегове.