Бизнесът въстана срещу тавана на цените
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Двадесет организации предупредиха за връщане на "сивия сектор" и празни рафтове
Безпрецедентно обединение от 20 водещи бизнес организации поиска спешно отхвърляне на Закона за контрол на цените, който мина на първо четене в парламента миналата седмица. Според представителите на индустрията, опитът на държавата да слага административни "тавани" на надценките ще доведе до катастрофални последици за икономиката – от масови фалити до изчезване на стоки от магазините.
В остра позиция, изпратена до Народното събрание и правителството в оставка, бизнесът определя законопроекта като "груба, системна и непропорционална намеса" в пазарните механизми.
Икономически хаос пред вратата на еврозоната
Организациите, сред които са Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на банките и големите производители на храни, предупреждават, че моментът за подобни експерименти е критичен. Влизането в еврозоната изисква стабилност и предвидимост, а не връщане към планова икономика.
Според бизнеса, ако популисткият закон бъде приет окончателно, той ще отключи верижна реакция от негативни ефекти:
-
Изтегляне на продукти от пазара: Търговците ще спрат да зареждат стоки, чиято продажба става нерентабилна заради тавана на цените.
-
Дефицити: Липсата на стоки ще върне спомена за празните магазини.
-
Ръст на "сивата икономика": Търговията ще се премести в нелегалния сектор, където държавата няма контрол.
-
Блокиране на инвестиции: Никой чужд инвеститор няма да вложи пари в държава, която диктува цените административно.
"Предлаганите репресивни регулации представляват директен фактор за дестабилизация на веригите на доставка," се казва в позицията, цитирана от БТА.
Популизъм срещу пазарна логика
Спорният законопроект, внесен от Нина Димитрова ("БСП – Обединена левица") и подкрепен от различни групи в отиващия си парламент, предвижда въвеждане на пределни надценки за "основни стоки и услуги". Официалният мотив е борбата със спекулата по време на прехода към еврото.
Икономическата логика обаче сочи друго. Бизнесът е категоричен, че държавата вече разполага с достатъчно инструменти за контрол чрез КЗК и НАП, без да се налага да разрушава пазарните принципи. Създаването на паралелен режим на контрол само ще отвори вратата за "административен произвол" и корупция.
Сред подписалите документа са ключови играчи като Българската петролна и газова асоциация, Сдружението за модерна търговия и асоциациите на хлебарите, месопреработвателите и млекопроизводителите. Тяхното послание е ясно: опитът да се свалят цените с декрет ще струва скъпо на всички потребители.






















