Очакваните добиви са с 90 процента по-ниски от миналогодишните

Българските праскови ще са истински деликатес през 2025 година. Очакваните добиви са с 90 процента по-ниски от миналогодишните заради катастрофалните метеорологични условия през пролетта, съобщиха земеделци пред NOVA.

След липсата на череши, сега няма да има и достатъчно праскови, които да захранят българския пазар. Последната криза засяга цялата европейска продукция на костилкови плодове.

Студените удари довършиха реколтата

"Нещата тръгнаха на зле от 18 март. Една седмица студ -4, -6, -7 градуса, после 6-10 април пак студове: -4, -6, -7. Това довърши нещата. Много зле е тази година", заяви Апостол Евтимов пред NOVA.

Овощарите припомниха, че последният удар бе бурята в Сливенско с ветрове от 100 километра в час. "Което беше останало след ниските температури, то вече изпада, просто всичко падна на земята", посочи Атанас Иванов.

Най-тежката година от 30 години

"Последните 30 години не е имало такава тежка година", категоричен е Коста Петров. Апостол Евтимов допълни, че за огромна част от производителите загубите са 100 процента.

"Преди една година измръзване, миналата година градушка, тази година пак няма начин. Три години ние не може да поддържаме пазарите местните", каза Атанас Иванов.

Нулеви приходи и държавна помощ

Николай Котов сподели, че приходите му ще бъдат нулеви, а ако държавата не му помогне, ще продължи трудно следващата година. В нормална година в България се берат около 10 хиляди тона праскови, но за тази овощарите предвиждат само 1500 тона.

Минималното количество български праскови ще бъде продавано основно на дребно, а според овощарите цената на плода ще бъде между 5 и 8 лева за килограм.

Изоставане от европейските практики

Липсата на приходи отдалечава българското земеделие от модерните европейски практики. "Там има мрежи за защита от градушки, има системи против измръзване, перки, дъждуване, но това всичкото струва пари. Ние нямаме приходи и не може да влагаме, не може да се развиваме, не може да вкарваме нови технологии. Ние използваме технологии отпреди 30-40 години, докато в съвременния свят е по-различно", каза още Апостол Евтимов пред NOVA.