Потърпевши от Бургас и София сигнализират за блокирани хиляди левове

Банковата система демонстрира двоен стандарт към клиентите си в най-напрегнатите дни от приемането на еврото. Докато граждани сигнализират за блокирани хиляди левове в банкомати и получават отговори за срокове "до 35 дни", проблемите магически се решават за минути, щом се намеси национална телевизия. Това става ясно от поредица сигнали за технически гафове при депозиране на левове, които съвпадат и с регистриран скок в цените на основните храни.

"Вълшебните" 3 минути

Случаят на Кремена Пампорова от бургаския квартал "Меден Рудник" е показен за абсурда на ситуацията. При опит да депозира 4250 лева малко преди финалната смяна на валутата, устройството "поглъща" сумата, без да я отчете по сметката ѝ.

"Изплю ми картата. Без да ми даде бележка и сумата пари не беше отразена в банковата ми сметка", разказва Пампорова, цитирана от bTV.

Вместо незабавно съдействие, банката я информира, че ще разгледа случая в срок до 35 дни – период, в който парите ѝ остават блокирани. Решението обаче идва мигновено след подаден сигнал до медиите.

"След като се свързах с вас – 3 минути и парите ми бяха възстановени. Наистина, благодаря", коментира потърпевшата. Този драстичен контраст между едномесечното чакане за обикновения гражданин и триминутната реакция при медиен риск разкрива, че банките имат техническата възможност за бързи корекции, но не я прилагат масово.

Подобна е и сагата на Таня Кузмова в София, чиито 1000 лева (от общо 6000 внесени) изчезват в "недрата" на банкомат. Тя успява да си върне средствата едва след масирана кампания – жалби до банката, Комисията за защита на потребителите (КЗП), медиите и социалните мрежи.

От Асоциацията на банките лаконично заявиха, че техен приоритет е "максималното съдействие", но не дадоха обяснение защо стандартната процедура продължава да изисква седмици чакане.

Цената на прехода: Кой плаща сметката?

На фона на банковите неволи, българите плащат и по-висока цена в магазина. Въпреки уверенията на властите, че въвеждането на еврото няма да доведе до инфлация, данните на Координационния център за еврото показват друго. Само за януари потребителската кошница е поскъпнала с 1.50 евро (близо 3 лева), достигайки 53 евро.

Председателят на центъра Владимир Иванов се опита да балансира негативната статистика с примери за коректни търговци.

"Много стоки и услуги са закръглени надолу. Има автомивка, която е закръглила нагоре, а друга - надолу... Няма как да ви изредя на списък определени видове ориз, определени видове кашкавали, определени сирена", заяви Иванов, цитиран от bTV.

Статистиката обаче е безпощадна към джоба на потребителя. Спрямо началото на януари най-сериозен скок има при стоките от първа необходимост:

• Тиквички: +25 евроцента

• Мандарини: +17 евроцента

• Пилешко месо: +11 евроцента

• Сирене: +6 евроцента

До края на двойното обращение остават само 11 дни, а хаосът с устройствата и цените повдига въпроса дали институциите са подготвени да защитят интереса на гражданите, или разчитат единствено на тяхното търпение.