Данъци за 2026 година са внесени през юни заради проблеми с бюджетния дефицит

Българските банки запушиха дупка от 500 милиона лева в държавния бюджет, като през юни авансово внесоха данък печалба, дължим чак през 2026 година. Без този извънредна финансова маневра дефицитът в бюджета за първото полугодие щеше да достигне 3,8 милиарда лева вместо официално отчетените 3,353 милиарда лева.

Още през април тази година министърът на финансите Теменужка Петкова започна преговори с банките да внесат авансово част от очакваната си печалба за тази година. Банките се съгласиха и изпълниха искането, което се отрази драстично в бюджетната статистика.

Рекорден ръст на корпоративните данъци

Приходите от корпоративни данъци в държавния бюджет към юни 2025 година достигнаха 3,2 милиарда лева спрямо 2,1 милиарда през същия период на миналата година. Това представлява впечатляващ ръст от 55 процента, който обаче се дължи основно на авансовите плащания на банките.

Икономистът и бивш депутат Владислав Панев разкри детайлите на тази операция чрез публикация във Facebook. Според неговия анализ на банковите баланси, в графата "данъчни активи" банките са отчели над 500 милиона лева към юни спрямо почти нула три месеца по-рано.

Всички банки участват в схемата

"Става въпрос за платени данъци, които иначе би трябвало да се дължат през 2026 година. За да се връзва бюджетът за тази година, държавата е убедила банките да внесат половин милиард предварително", обясни Панев.

Той посочи конкретните суми, които е внесла всяка банка пропорционално на печалбата си. Банка ДСК води с 118 милиона лева, следвана от Уникредит с 95 милиона лева, ОББ с 62 милиона лева и Пощенска банка с 53 милиона лева. "Няма неплатили банки", подчерта икономистът.

Банковите печалби нарастват

Според последните данни на БНБ банковата система отчете обща печалба за първото полугодие на 2025 година в размер на 1,97 милиарда лева, което е с 8,7 процента повече от същия период на миналата година. Това обяснява защо банките са били в състояние да направят авансовите плащания.

Въпросителни за бъдещето

Владислав Панев предупреди за рисковете от подобен подход към бюджетното планиране. "Дали ще се ползват такива способи до края на годината и какво ще правим през 2026 година е въпрос, за който ще се мисли тепърва", коментира той.

Икономистът припомни, че от тази година законът за държавния бюджет предвижда възможност фирмите да правят доброволни вноски в подкрепа на публични инвестиции. Тази разпоредба предизвика остри дебати в Народното събрание, като опозицията я определи като потенциален държавен рекет над бизнеса.