Европейска защита за калоферската дантела и чипровските килими

Българските производители и занаятчии получават нова възможност за международна защита на традиционни продукти с местен произход благодарение на Регламент (ЕС) 2023/2411, който създава правна рамка за географски означения на занаятчийски и промишлени продукти. Регламентът е в сила от ноември 2023 г., но неговото прилагане започва от 1 декември 2025 г.

Патентното ведомство на България информира, че новата европейска система за защита обхваща продукти, произхождащи от определен географски регион, които се отличават с традиционен характер, местна идентичност и специфичен начин на производство. Сред примерите за такива изделия са Чипровските килими, Калоферската дантела, Троянската керамика, Врачанският камък, Габровските ножове и Родопската каба гайда.

Чипровските килими, вписани в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, имат история от XVII век и се отличават с уникална техника на изработка, геометрични орнаменти и естествени багрила. "Магията на чипровските килими идва от цветовете им, тъй като вълната се багри и досега с естествени багрила", посочват експертите в областта.

Калоферската дантела, известна като "бялата магия", е изящно женско ръкоделие с над стогодишна история. След Освобождението тя става основен поминък за жените в Калофер, а през 1910 г. там е открито първото и единствено в България дантелено училище. Макар техниката да е сходна с брюкселската дантела, калоферската е уникална с включването на български мотиви от природата – рози, лалета, еделвайси и житни класове.

Троянската керамика е сред най-древните занаяти по българските земи с характерни шарки и специфична техника. Типични представители са чинии, гювечи, бърдучета и стомни, които имат не само практическо, но и естетическо значение.

Според новия регламент, за да получи защита като географско означение, продуктът трябва да произхожда от конкретен регион и да притежава качества или репутация, пряко свързани с географския произход. Задължително е поне една част от производствения процес да се извършва в съответната територия.

След 2 декември 2026 г. всички съществуващи национални регистрации, които не са пререгистрирани по новата процедура, ще бъдат прекратени. Това създава необходимост българските производители да предприемат действия за защита на традиционните си продукти.

Заявления за регистрация могат да подават сдружения на производители, групи или отделни производители, както и общини, които могат да докажат уникалността на продукта и връзката му с географския регион. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) ще отговаря за регистрацията на географските означения на равнище ЕС.

Новият регламент отваря възможности не само за защита на българските продукти в рамките на ЕС, но и за тяхната международна закрила на пазарите извън Съюза, допринасяйки за устойчивото развитие и по-голяма видимост на местните продукти с културно и икономическо значение.