Български емигрант милионер се връща от Америка да прави вино край Русе

11

Роденият през 1942 г. Рабчев никога не спира да чувства повика на родината.

Рабчев издава и книга за изпъстрения си с интересни факти живот. Шатото на Рабчев на брега на Дунав.

Предците на Любен са правили вино поколения назад.

Нашенски емигрант милионер от Америка се върна да прави луксозни вина по стъпките на дедите си, пише Жанета Йорданова в Politika.bg. Мястото е местността Стълпище край русенското село Мечка. Там се намира шатото на един успял в чужбина българин. Любен Рабчев знае цената на пътя до Америка и назад, започнал с миенето на подове в чужбина, минал през управлението на фабрика с 1050 работници в Щатите, после направил обратен завой и стигнал пак до родния край, където вино се е произвеждало от незапомнени времена.

Рабчев е пето поколение винар, който не успял да продължи родовата традиция, защото комунистите национализирали избата им. Затова и когато след 40 години се върнал в родината да възстанови насилствено прекъснатата връзка, поставил пред винарския си комплекс бюстове на Ленин и Георги Димитров, за да се помни, че това време го е имало.

Те посрещат гостите в шатото, край което са помещенията за гроздето и за бъчвите с вино. Лозовите масиви са опънати като по конец. След първите впечатления идва въпросът защо това място тук носи името „Седем поколения”. „Мечтата ми е поне един от внуците ми, които сега са в Америка и са седмо поколение на рода Рабчеви, да се върне при корените си и да произвежда вино в тази благословена земя”, обяснява Любен Рабчев. В България той е с втората си съпруга Джо, а в Америка са останали дъщеря му Албена и тримата му внуци.

Деди

Една стара поизбеляла снимка, на която сред наредени една до друга бъчви с вино са бащата, дядото и прадядото на Любен, а майка му Ани гледа през прозореца, връща мислите му назад във времето. Родът Рабчеви създава първата си винарна през 1881 г. и в най-добрите години произвежда по 800 000 литра, като част от тях изнася за Германия. В рода на майка му също има винопроизводители, които правят предимно класически масови вина.

Любен се ражда през 1942 г. в Бяла черква, Павликенско. Завършва Техникума по механотехника в Русе, а придобитите знания ще му помогнат по-късно през първите емигрантски години. Още от 15-годишен иска да напусне България, където се задушава от ограниченията и от обидата, че спечеленото честно от рода Рабчеви е отнето от държавата. Прави три опита да избяга зад граница, но едва четвъртият – през 1968 г., е успешен. Попада в лагер за емигранти в Австрия, където се ражда дъщеря му Албена.

Трудности

Две седмици слагахме бебето да спи в едно чекмедже, от това можете да си направите заключението какви са били условията там”, разказва за първите си години в чужбина Рабчев. След това емигрира в САЩ, където се установява в малко градче в щата Ню Джърси. Понеже не знае английски, си намира работа като метач в едно предприятие. Чак след седем години в чужбина успява да си купи една изоставена газстанция. Тук именно късметът му проработва.

Благодарение на уменията си, придобити в русенския механотехникум, успява да поправи бързо повреда в автомобилите на свои клиенти почти без пари. Те останали много доволни не само от качеството на услугата, а и от отношението към тях. Оказало се, че тези мъже са първенците на града - кметът, свещеникът и началникът на полицейското управление. Те го препоръчали на други и така с всеки изминал ден клиентите ставали все повече.

Скоро до газстанцията българинът отворил магазин за авточасти, а след три години обектите станали шест. Любен продал магазините и се преместил в Хюстън, щата Тексас, където отново започнал същия бизнес, като създал 16 магазина, които след време също продал. Подобно на другия наш преуспял зад граница сънародник Игнат Канев, Рабчев се захваща със строителство на апартаменти, от продажбата на които натрупва добър капитал.

С него през 1987 г. закупува фабрика на пластмаса, в която първоначално работят 80 души, а в следващите години броят им се увеличава до 1050. „При мен идваха да работят много българи, напуснали родината в търсене на американската си мечта. В моята фабрика те стъпиха на крака и част от тях направиха свой бизнес и това много ме радва”, споделя Рабчев.

Бизнесът на Любен в Америка му позволявал да живее добре, но виното в кръвта му не му давало покой. Годините напредвали и мислите за дома го спохождали все по-често. Любен вече бил направил дарения за църквата и читалището в родната Бяла черква, но едно приятелство с русенец се оказало решаващо да продължи поминъка на дедите си в Русенско.

Първоначално Любен закупил постройка близо до древната крепост „Тримамиум“ край Дунава, където винопроизводство е имало от римско време.

Анализът на намерените при разкопки глинени съдове е показал, че в тях е имало вино. Любен смята, че е успял в Америка, защото е бил много работлив и честен.

„Ако не си честен, ще загубиш клиентите си. А защо съм се върнал в България? Българинът си е българин! Животът тук е по-спокоен и по-красив. Много нашенци, тръгнали след американската си мечта, искат вече да се върнат, но нестабилността и бюрокрацията тук ги плашат”, смята Рабчев.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Вратата, на кабинета на шефа на ДАНС се отваря рязко. Шефа подскача, като вижда страхотна мадама да влиза.
- Коя сте вие?
- Агент!
- ЦРУ, Мосад?
- Орифлейм…

Харесай Дунавмост във Фейсбук