България става производител на смърт и токсични отпадъци

Докато Брюксел ни поучава за "зелен преход", Урсула фон дер Лайен режe лента на мегапроект за производство на смърт и токсични отпадъци в Сопот

Добре дошли в новата българска реалност – докато Европа ни залива с директиви за "устойчиво развитие" и "въглеродна неутралност", същата тази Европа превръща страната ни в токсично сметище за производство на барут. На 31 август председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен кацна тайно в България, за да благослови мегапроект за над 1 милиард евро – "най-големият завод за барут в Европа", както гордо обяви Бойко Борисов.

"Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света", предупреждава Тони Дончев във Facebook, докато политическият елит празнува "инвестицията на века".

Токсичната бомба със закъснител

Зад блестящите заглавия за "милиардни инвестиции" и "1000 нови работни места" се крие мрачна истина – барутното производство оставя след себе си токсични отпадъци, които никой в света не знае как да обезвреди напълно. Течни, невероятно отровни вещества, съдържащи нитрати и органични отрови, които замърсяват почвите и водите с десетилетия напред.

Дончев дава шокиращ пример: "В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята. Резултатът? Тези отровни 'езера' вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия. Басейни с дълбочина 20 метра, които се разширяват непрестанно."

Тайното посещение и протестите

Визитата на фон дер Лайен във ВМЗ Сопот беше пазена в дълбока тайна от властите. Костадин Костадинов от "Възраждане" заяви пред протестиращите: "Не е нормално когато идва човек като Урсула фон дер Лайен, който е със статута на държавен глава, неговата визита да бъде крита или пазена в тайна."

Стотици граждани излязоха на протест с плакати "Не сме колония на Брюксел" и "Днес им трябват бомби, утре – танкове, вдругиден – синовете ви". Но властта беше глуха за техните притеснения.

Германските интереси и българската наивност

Германският концерн Rheinmetall ще построи два завода в България – за барут и за 155-милиметрови снаряди. Борисов се хвали, че договорите ще са готови за три седмици и ще бъдат бързо ратифицирани от парламента. Никакво обществено обсъждане, никаква екологична оценка, никакъв референдум.

"В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми, обществени обсъждания и години съпротива. А у нас? Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано", отбелязва с горчивина Дончев.

Лицемерието на "зеления преход"

Същата Европа, която ни наказва за въглищните централи и ни задължава да купуваме електромобили, сега ни превръща в производител на барут и боеприпаси. Урсула фон дер Лайен, която денем проповядва за "устойчиво бъдеще", вечер реже ленти на заводи за смърт.

Интересно е, че в същото време Румъния също получава завод за барут от Rheinmetall в Брашов за 535 милиона евро. Явно Източна Европа е определена за токсичен полигон на Запада.

Кой ще плати истинската цена?

"Ще ни кажат: 'Не се притеснявайте, всичко е безопасно'. Наистина ли? Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода? Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци? Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?", пита риторично Дончев.

Отговорът е ясен – германските мениджъри и българските политици ще си заминат с пълни джобове, а ние ще останем със замърсена земя, отровена вода и болни поколения.

Престъплението на мълчанието

Най-голямото престъпление не е незнанието, а съзнателното мълчание. Всички знаят какво означава завод за барут, знаят рисковете, знаят последствията. Но печалбата е по-силна от морала, а комисионните – по-сладки от гнева на народа.

България се превръща в "Държавата на барута" – не заради розовото масло на Казанлък, а заради токсичното производство, което никоя западна държава не иска на своя територия. И докато празнуваме "милиардните инвестиции", бавно, но сигурно подписваме екологичната си смъртна присъда.