Вторият мост при Русе остава водещ приоритет за правителството

България вече води преговори с Гърция за придобиване на дял в търговското пристанище в Кавала, съобщават от Economic.bg. Намерението обяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев по време на седмото издание на Софийския икономически форум в столицата, организиран от Делфийския икономически форум. Инициативата цели да увеличи транспортния и логистичния капацитет на страната към Егейско море като част от мащабния план за свързаност между България, Гърция и Румъния.

"Може би това ще е новина, но ние възнамеряваме да преговаряме с гръцката страна и вече сме започнали преговорите за придобиване на дялове в пристанище Кавала", заяви Георги Пеев по време на дискусионния панел за стратегическата инфраструктура в Югоизточна Европа.

Към момента транспортният министър не разкрива какъв е обсъжданият размер на българския дял, кое държавно дружество ще участва в евентуалната сделка и в какви срокове се очаква да приключат разговорите с Атина.

Нов опит за излаз на Егейско море на фона на големи сделки

Интересът на София към гръцкия порт датира отпреди няколко години, но ситуацията около собствеността му вече е коренно различна. През юли 2023 година тогавашният министър-председател Николай Денков обяви след среща с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, че България иска да придобие до 20 процента от концесията на пристанището в Кавала чрез държавно предприятие.

Междувременно обаче концесионната процедура в южната ни съседка приключи. От януари 2025 година търговското пристанище „Филип II“ в Кавала се управлява чрез 40-годишна концесия от дружеството SARISA, в което ключови партньори са международният оператор Euroports и гръцката група GEK TERNA. Договорът им включва инвестиционна програма за 36 милиона евро за пълна модернизация на терминала.

Преговорите на българската държава съвпадат и с голямо разместване на европейския пристанищен пазар. Само преди броени дни стана ясно, че датската инвестиционна компания A.P. Moller Capital, която е част от групата на световния контейнерен лидер Maersk, придобива мажоритарен дял в оператора Euroports. На този етап остава неясно дали кабинетът в София преговаря за първоначално заявените 20 процента, или търси нов механизъм за влизане в структурата на пристанището.

От хартиени меморандуми към проекти за 22,8 милиарда евро

Заявката за влизане в пристанище Кавала е част от по-широката стратегия за изграждане на транспортна ос между Егейско море, река Дунав и Черно море. На 29 септември тази година България, Гърция и Румъния подписаха в Брюксел съвместен план за действие, който обединява 25 стратегически проекта с висока степен на готовност от общо 53 набелязани инициативи. Общата им стойност възлиза на 22,8 милиарда евро.

"Много меморандуми са подписвани през годините, като резултатите от тях много често са доста ограничени и не толкова видими", коментира Георги Пеев. По думите му трите държави са разработили новия план на експертно и техническо ниво, за да превърнат политическите декларации в реални строителни обекти по три основни направления — Западно, Централно и Източно.

Министърът обърна внимание на факта, че десетилетия наред българската държава е развивала предимно трасетата от запад на изток, докато връзките между севера и юга са оставали изолирани.

"Ние като държава сме се фокусирали, може би защото е по-лесно и няма планини, върху хоризонталната свързаност, докато вертикалната свързаност е доста ограничена", посочи Георги Пеев. Той допълни, че новите магистрали, железопътни линии и мостове се проектират с двойно предназначение — както за граждански трафик и търговия, така и за военна мобилност по източния фланг на НАТО.

Вторият мост при Русе – Гюргево води списъка с приоритети

Ключов елемент в тристранната транспортна ос е преодоляването на тапата по северната ни граница. Транспортният министър подчерта, че в продължение на десетилетия връзките през река Дунав са били силно ограничавани по политически и стратегически причини, а двата съществуващи моста са крайно недостатъчни спрямо трафика и броя на съоръженията в останалите европейски държави.

Сред първите външнополитически визити на правителството ще бъдат именно срещите в Букурещ за ускоряване на новите преходи над реката, тъй като от румънска страна вече има по-голямо разбиране по темата. Най-напреднал остава проектът за изграждане на нов комбиниран автомобилен и железопътен мост при Русе – Гюргево с обходни трасета около двата града. Румъния вече подготвя предпроектното проучване за съоръжението, като според заложените от транспортното министерство срокове мостът трябва да бъде завършен до 2032 година. Успоредно с това до 2028 година трябва да приключи и финансово обезпеченият проект FAST2 Danube за удълбочаване на фарватера на реката.

Освен второто съоръжение при Русе, България планира изграждането на още поне два моста над река Дунав. Според Георги Пеев тези сухопътни коридори ще изиграят решаваща роля и при бъдещото следвоенно възстановяване на Украйна.

Търсят частни капитали заради недостиг на публични пари

Основното препятствие пред амбициозния план за близо 23 милиарда евро остава осигуряването на парите. Още на етапа на подготовка правителството е започнало разговори с международни банки и финансови институции, тъй като националните бюджети и европейските фондове няма да стигнат за реализацията на обектите.

"Лесното беше дотук. Сложното предстои", предупреди Георги Пеев и уточни, че истинското изпитание ще бъде синхронното строителство от двете страни на границите.

В дискусията на форума, модерирана от посланика на Европейската организация по публично право в България Джордж Кремлис, бившият регионален министър и вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода от 2019 до 2023 година Лиляна Павлова потвърди, че без привличане на частен капитал проектите ще останат само на хартия. По думите й свързаността днес е въпрос на национална сигурност, поради което държавата трябва да приложи публично-частни партньорства и да осигури бърза административна писта за одобрение на трансграничните трасета.

Изпълнителният директор на „Тракия икономическа зона“ Пламен Панчев посочи по време на панела, че изграждането на коридорите от север на юг директно ще отключи навлизането на нови индустриални инвестиции. Председателят и основател на Българо-гръцката търговско-промишлена камара Савас Карафилидис отбеляза от своя страна, че бизнесът се нуждае спешно от скоростни магистрали и железопътни връзки, като Гърция е готова да предаде на България своя опит в успешното прилагане на публично-частните партньорства.