Милиардните инвестиции в отбрана преобразяват българската икономика и геополитическо значение

В момента Европа преминава през фундаментална промяна в подхода си към отбраната. С програмата СЕЙФ и инвестиции от над 4 милиарда евро, военният сектор се превръща в най-бързо растящия промишлен отрасъл. България, със своите 2,3 милиарда евро за модернизация на армията, заема централно място в този процес, създавайки нова икономическа реалност за страната.

"България разгръща дълбока модернизационна програма за всички видове въоръжени сили," коментира президентът Румен Радев, подчертавайки мащаба на промените.

Стратегическото партньорство между България и Чехия илюстрира новите геополитически реалности в региона. "България е вторият ни по големина експортен пазар, според неотдавнашния доклад за търговията с военни материали," обяснява Михал Рендла от чешкото министерство на отбраната.

Трансформацията на българската военна индустрия

Традиционната експертиза на България в производството на боеприпаси придобива ново измерение след началото на войната в Украйна. За по-малко от три години страната е изнесла боеприпаси на стойност 13 милиарда лева, като формално доставя на Чехия, но реалната дестинация е украинският фронт.

"Очевидно е, че имаме чешка инициатива за боеприпаси, която силно подкрепя нашите украински партньори предимно с боеприпаси с голям калибър," признава Рендла, потвърждавайки сложната верига на доставки, създадена след февруари 2022 година.

Тази седмица стана ясно и че Чехия предлага на българската армия нови самолети L-39 за обучение на пилотите на F16, което разширява сътрудничеството отвъд сферата на боеприпасите.

Новата икономическа реалност

Милиардите по европейската програма СЕЙФ отварят възможности, но създават и предизвикателства пред по-малките производители.

"Не можем да се конкурираме със западните гиганти като Thales, Airbus, Leonardo. Наистина е трудно да бъдем на тяхното ниво. Така че нашата позиция е да се опитаме да вкараме нашите компании във веригите за доставки на тези най-големи компании," анализира Рендла.

Този подход очертава бъдещата роля на България и Чехия в европейската отбранителна архитектура – не като самостоятелни големи играчи, а като ключови доставчици в по-широките производствени вериги.

Цената на геополитическото препозициониране

Нарастващото значение на българската военна индустрия я превръща в мишена. Историята на саботажите срещу сектора е дълга – от унищожените боеприпаси край село Ловиндол през 2011 г., през взривения склад на ВМЗ край село Иганово през 2015 г., до поредицата инциденти след началото на пълномащабната война.

Най-емблематичен остава случаят с опита за отравяне на оръжейния производител Емилиян Гебрев през 2015 г. – операция, извършена от същите агенти на ГРУ, които по-късно отровиха Сергей Скрипал в Солсбъри.

"Мен като ме отровиха, сина ми и директора ми. Самият главен прокурор се изказа за някакви руколи, след това самият той призна, че това не е, а това са руски агенти," припомни Емилиян Гебрев в свое телевизионно интервю през юли 2023 година.

Чешкият отговор на подобни инциденти беше решителен – засилване на контраразузнавателните мерки и изгонване на 18 руски дипломати, разкрити като оперативни служители на ГРУ. В България разследванията остават без конкретни резултати, а опасността от нови саботажи расте пропорционално на значимостта на сектора.

Перспективи и предизвикателства

С очакваната милиардна инвестиция в предприятието ВМЗ Сопот и нарастващото значение на България като производител на боеприпаси, страната има шанса да трансформира икономиката си. Същевременно това създава необходимост от сериозно преосмисляне на мерките за сигурност и защита на критичната инфраструктура.

"Определено има нужда да се намерят подходящи проекти в рамките на нашите страни, които са със сходно мислене и страни, които са сходни по отношение на население и икономика," обобщава Михал Рендла.

България се изправя пред историческа възможност да превърне отбранителната си индустрия в двигател на икономически растеж, но това преориентиране носи със себе си и геополитически рискове, които ще изискват все по-голямо внимание към въпросите на националната сигурност.