Страната е четвъртият най-голям потребител в Европейския съюз

Докато въглищата губят позиции в европейската електроенергетика, България остава сред държавите в Европейския съюз, където лигнитът продължава да има значима роля, съобщават от БГНЕС.

През 2024 година въглищата са осигурили 21% от производството на електроенергия у нас. Това поставя България редом до Полша, Чехия и Словения като една от страните, където въглищната енергетика все още заема съществено място. На Балканите зависимостта е още по-силна – в Сърбия въглищата дават 63% от електроенергията, в Босна и Херцеговина 61%, а в Косово 91%.

Спад на потреблението в Европа

В Европейския съюз въглищата вече са далеч от позицията си отпреди десетилетия. През 1990 година те са били най-големият източник на електроенергия с дял от 35% от производството. През 2024 година слънчевата енергия за първи път изпреварва въглищата, а през 2025 година твърдите въглища осигуряват едва 4%, докато лигнитните – 5% от общото производство на електроенергия в съюза.

Между 2018 и 2025 година потреблението на лигнитни въглища в Европейския съюз се свива наполовина до приблизително 184 милиона тона. При твърдите въглища спадът е 52%, като потреблението през 2025 година достига около 107 милиона тона. Производството на твърди въглища в съюза намалява с 84% спрямо 1990 година до 44 милиона тона.

Българската позиция

България вече не добива твърди въглища, като производството им е прекратено през 2014 година. В рамките на Европейския съюз през 2025 година твърди въглища добиват само Полша (44 милиона тона) и Чехия (1,3 милиона тона).

При България ключовият въпрос е лигнитът. За разлика от твърдите въглища, той е с по-ниско енергийно съдържание и основното му приложение е производството на електроенергия и топлина. Данните сочат, че през 2025 година страната представлява 10% от потреблението на лигнитни въглища в Европейския съюз. Пред нея са само Германия с 46%, Полша с 21% и Чехия с 13%.

През 2024 година лигнитните въглища осигуряват 21% от електропроизводството в България, което ги прави вторият по значение източник след ядрената енергия. Когато двата вида въглища се разглеждат заедно, Полша е единствената държава в съюза, в която те са най-големият източник с 55% от производството. В Чехия въглищата дават 36%, а в Германия – 21%, но остават след вятърната енергия.

Зависимостта на Западните Балкани

В Западните Балкани лигнитните въглища остават най-големият източник на електроенергия. През 2024 година те осигуряват 55% от електроенергията в региона, докато водната енергия е с дял от 33%. През 2025 година западнобалканските държави потребяват 58 милиона тона лигнитни въглища, което е със 7% повече спрямо 1990 година. Сърбия е най-големият производител и потребител в региона.

Тези показатели поставят България в междинна позиция. Страната е сред най-зависимите от въглищата държави в Европейския съюз, но зависимостта ѝ е значително по-ниска от тази на съседите ѝ извън съюза. Докато в България въглищата дават 21% от тока, в Сърбия делът е три пъти по-висок, а в Косово – над четири пъти.

В същото време България е много по-близо до европейската структура на производство. Ядрената енергетика остава основен източник на електроенергия у нас, което показва, че системата не е изцяло зависима от въглищата.

Енергийна сигурност и внос

Промяната има и измерение на енергийната сигурност. Производството на твърди въглища в Европейския съюз намалява по-бързо от потреблението. През 1990 година местният добив е покривал 71% от вътрешното потребление, докато през 2025 година делът спада до 41%.

Войната в Украйна допълнително променя картината. През 2021 година Русия осигурява над 52% от вноса на твърди въглища в Европейския съюз. След европейската забрана през 2022 година доставките от Русия се сриват, а на тяхно място се оформя мрежа от доставчици, сред които Австралия, Съединените американски щати, Колумбия, Казахстан и Южна Африка.

За България бъдещето на въглищната енергетика е тясно свързано с регионалната картина, където отказът от лигнита е не само климатичен въпрос, но и проблем на енергийната сигурност.