Платформата без двигател е въоръжена с тежка картечница

Руската федерация изпитва нова система за защита на пристанищата си от украински безпилотни катери. Малката плаваща платформа, която наподобява бункер с оръдие, е разработена като допълнителен слой на сигурност за военноморските бази в Черно море след зачестилите атаки в региона.

Конструкция и въоръжение

Системата, обозначавана като PLOT-40 или PLOT-47, представлява компактен понтон с размери около 4,6 на 2,4 метра. Конструкцията се държи над водата чрез четири цилиндрични поплавъка и се отличава със скосени стени.

Върху платформата е монтирано въоръжение, което според експертните оценки може да бъде тежка картечница с калибър 12,7 милиметра или 20-милиметрово автоматично оръдие. Системата разполага с модул за наблюдение и насочване, чиято цел е откриването и проследяването на приближаващи надводни цели. По корпуса са оставени отвори за наблюдение от всички страни, а наличието на пейки във вътрешността подсказва, че съоръжението може да приютява екипаж, макар да не се изключва и възможността за дистанционно управление.

Защита на пристанищната инфраструктура

Основното предназначение на плаващия бункер е да осигури допълнителна огнева точка в близост до вероятните маршрути на морските дронове. Пристанищната инфраструктура обхваща огромни площи със складове за гориво и военни кораби, които невинаги могат да бъдат напълно защитени от наземните зенитни комплекси.

Украйна все по-активно използва безпилотни системи срещу руски военни цели. Показателни в това отношение бяха масираните атаки с морски дронове срещу ключовото пристанище Новоросийск, осъществени на 11 и 12 август тази година. В този контекст подобни платформи се явяват значително по-евтина алтернатива на специализираните патрулни кораби.

Уязвимости и тактическо приложение

Въпреки предимствата си като статична огнева точка, PLOT-40 притежава сериозни технически ограничения. Платформата няма собствен двигател, което налага нейното транспортиране и позициониране чрез влекач. Липсата на мобилност, съчетана с почти пълната липса на бронировка, превръща съоръжението в лесна мишена при директен удар.

Появата на подобни нестандартни решения обаче подчертава нова тенденция – традиционните армии са принудени бързо да адаптират инфраструктурата си и да търсят евтини средства за противодействие срещу масовото навлизане на безпилотни технологии.