Бившият вицепремиер анализира геополитическите рискове

Бившият вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин предупреди, че разширяването на конфликта в Близкия изток може да превърне американски военни бази в Европа в потенциални цели за Иран, като България не е изключение. В интервю за „Дарик радио“ в сряда той анализира геополитическата обстановка, първите 100 дни на правителството на премиера Румен Радев, финансовите политики в условията на еврозоната и предстоящите президентски избори с участието на Илияна Йотова.

Потенциални заплахи и липсваща външна политика

Повод за коментара на Калфин стана публикация на Financial Times, според която Иран проучва възможности за ответни удари по обекти на САЩ в Югоизточна Европа. Въпреки че директна заплаха за страната ни не е налице, бившият първи дипломат критикува липсата на ясна национална позиция.

„Това не ми е изненадващо. Знаем, че всъщност Иран отговаря на атаките на Съединените щати с атаки върху американски военни бази на различни места. Това е факт, затова беше и чувствително българското обществено мнение към разполагането на подобни самолети. Аз си мисля и очаквам България да има много по-ясна позиция по отношение на тази война“, заяви Ивайло Калфин пред „Дарик радио“.

Той подчерта, че като част от НАТО, всяко нападение срещу България би означавало война с целия Алианс, което едва ли е в интерес на Техеран. Същевременно Калфин изрази недоумение защо правителството не проявява интерес към общоевропейски инициативи за противоракетна отбрана, разработвани от държави като Франция, Германия и Италия.

На въпрос за изказванията на руския външен министър Сергей Лавров, който намекна за очаквания Румен Радев да бъде „приятел на Русия“, Калфин бе категоричен: „В Русия може би това не се харесва, че България е част от Европейския съюз, но ние сме част от ЕС, координираме си политиките с ЕС и мисля, че това трябва да остане така. Подобни подхвърляния очевидно се заиграват с част от българското общество, която силно иска ние да сме зависими от Русия.“

Бюджетът, еврозоната и битката с олигархията

Анализирайки първите 100 дни на кабинета, Калфин отбеляза, че първоначално правителството е действало по-скоро като служебно, „гасейки пожари“. Той обърна специално внимание на държавния бюджет и заложените капиталови разходи, чието неизпълнение може да коства европейски средства.

„Там се предвиждат капиталови разходи от около 4,6 милиарда евро, от които за първата половина на годината са направили малко над 511 милиона евро. Значи как се харчат за четири-пет месеца останалите милиарди? Понеже имам някаква представа, ще ви кажа, че няма как да стане това нещо“, посочи бившият вицепремиер.

По отношение на цените и инфлационния шок, Калфин припомни, че с въвеждането на еврото контролът е бил изпуснат, а държавата няма реални административни механизми за задържане на цените, освен да разчита на естествената пазарна реакция на потребителите.

Заявките на премиера Румен Радев за успех в битката с олигархията също бяха посрещнати със скептицизъм. „Ако толкова лесно се преборваше олигархията, като махнеш охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски и казваме „преборихме олигархията“, то нещо сме сбъркали. Дали тези, които правят бизнес на гърба на държавата с обществени поръчки, са преборени, много скоро ще стане ясно, когато това правителство започне да сключва договори и да харчи пари“, коментира той.

Президентската надпревара

По темата за предстоящите президентски избори, Ивайло Калфин определи настоящия държавен глава Илияна Йотова като кандидат с изключително силни позиции и силен старт, който има собствена политическа тежест, независима само от партиите, които я подкрепят (БСП и „Прогресивна България“).

„След 10 години в президентската администрация най-нормално е да си граждански кандидат, а не партиен. Тя показа промяна в положителна посока на президентската институция към търсене на повече съгласие, на обединителни теми, по-малко конфронтация в политическия живот и мисля, че точно това на нас ни трябва“, завърши Калфин пред „Дарик радио“.