Бившият депутат от Русе настоява за закон за доброволчеството

Общинският съветник от Русе и дългогодишен народен представител Искрен Веселинов излезе с остра позиция относно зачестилите случаи на гражданска саморазправа в България. В свой коментар в социалните мрежи той заяви, че липсата на адекватна държавна реакция и недоверието в институциите тласкат хората към правораздаване по собствено усмотрение. Повод за реакцията му станаха два скорошни криминални случая – бивш полицай, убил сериен крадец, и младежи от Пловдив, нападнали предполагаем педофил.

Убийство и побой като симптоми на разпад

Според Веселинов обществото става свидетел на тревожна тенденция, при която гражданите изземват функциите на правоохранителните органи. Той прави паралел между действията на бившия служител на реда, който е решил проблема с местен крадец по най-крайния възможен начин, и хулиганските прояви на младежите в Пловдив.

„Общия знаменател на двете престъпления е, че някой взема в ръцете си правораздаването, което е дълг на държавата, защото не вярва в нея“, категоричен е политикът.

Той критикува опитите за политизиране на определени криминални деяния и използването им за идеологически етикети, докато реалните проблеми с битовата престъпност остават нерешени на терен.

Нужда от закон и дебат за ценностите

Като решение на натрупващото се напрежение сред младите хора, Веселинов предлага институционализиране на тяхната енергия в градивна посока. Той припомня идеята си за нормативна рамка, която да насърчава общественополезна дейност.

„Ще ми се освен нов закон за борба с престъпността сред малолетните, да имаме най-сетне и закон за доброволчеството (какъвто сме внасяли в два поредни парламента), който да канализира енергията на младите в истински полезна за обществото посока“, отбелязва русенският общински съветник.

Паралелно с това той настоява за широк обществен дебат относно морала и възпитанието, който според него непрекъснато се отлага от политическия елит.

Критика към държавния апарат

В края на своя анализ Веселинов изразява разочарование от липсата на последователност от страна на държавата в противодействието срещу реалните заплахи за гражданите – битовата престъпност и сексуалните посегателства.

„Иначе е много лесно да покажеш на обществото символ на злото и да си измиеш ръцете, а важен е пътя към доброто“, завършва позицията си той.