Над 80% от старите сгради у нас са без мълниезащита, а масовото преустройство на партерни етажи застрашава сеизмичната устойчивост

България е неподготвена за силни земетресения, а сеизмичната уязвимост на сградния фонд в страната буди сериозни притеснения, особено след вчерашното земетресение в Истанбул, алармират специалисти.

"България е в сеизмична зона. София и околностите са в зона, която е с висока уязвимост от земетресения. Не може да се предвиди точната дата и час, когато земята ще се разтресе, но все пак има изразена периодичност", коментира инж. Георги Кордов, специалист в областта.

Експертът подчертава сериозния контраст между подготовката на съседните ни държави и България. В Гърция и Турция вече се готвят за голямо земетресение чрез оценка на сградния фонд, докато у нас подобни мерки липсват.

Проблемът със старите сгради и своеволните преустройства

Особено тревожно е състоянието на сградите в центъра на София, строени през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век. След демократичните промени започва масово преустройство на партерните им етажи с цел превръщането им в търговски обекти, което създава сериозни рискове при земетресение.

Инж. Кордов предлага конкретно решение на проблема: "Необходима е промяна в нормативната уредба – за всяко преустройство на партерен или надпартерен етаж трябва да се иска съгласието на етажната собственост." В момента това се изисква само при първата промяна в сградата.

Сеизмични паспорти – скъпи, но необходими

Според проф. инж. Димитър Назърски, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, разковничето за подобряване на сеизмичната безопасност на старите сгради в столицата се крие в тяхната проверка и издаване на т.нар. паспорти. Процедурата струва между 500 и 1000 лева, но е от ключово значение за безопасността.

Шокираща статистика за мълниезащитата

Над 80% от старите сгради в страната са без мълниезащита, сочат неофициални данни, съобщени от инж. Христомир Иванов. Той обяснява, че в началото, когато сградите са строени, е предвидена такава защита, но при последващи ремонти на покривите тя не се поставя обратно.

"Най-опасното в случая е, че без защита от мълнии са училищата и детските градини", предупреждава инж. Иванов. Той допълва, че добре проектираната защита би предпазила не само сградата и електрониката в нея, но също и прилежащите двор, спортна площадка или басейн.

Парадоксално е, че България е на трето място в Европа по производство на мълниезащитни уреди след Франция и Испания, но въпреки това ежегодно има жертви от мълнии.

Проф. Назърски призовава контролните органи да бъдат по-бдителни за тези проблеми при строежа и ремонта на сгради, като подчертава, че дори и новото строителство страда от липса на мълниезащита.

Природните бедствия са непредвидими, но превенцията е в човешки ръце, а експертите са категорични – за момента в София и страната като цяло тя не е на необходимото ниво.