Близо 40 процента от младите висшисти работят на позиции за средно образование

Близо 40% от наскоро завършилите висшисти в България работят на позиции, които изобщо не изискват университетска диплома, а направлението „Военно дело" вече изпреварва традиционния лидер на информационните технологии по размер на осигурителния доход. Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, анализирани от експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ). Въпреки че безработицата сред младите специалисти е сведена до минимум и все повече от тях избират да останат в страната, статистиката разкрива сериозно разминаване между университетския прием и реалните нужди на бизнеса, както и силно изкривяване на пазара вследствие на държавната политика по доходите.

Свръхквалифицирани кадри на неподходящи позиции

Основният проблем пред младите специалисти у нас вече не е намирането на работа, а дали тя отговаря на придобитите в университета знания и умения. Докато общият коефициент на безработица в страната се движи между 3,5% и 4% през последните тримесечия, при почти всички професионални направления във висшето образование той е около 2%. Според икономистите от ИПИ това равнище е близко до естествения минимум, под който дори съществува риск от стагнация на трудовия пазар и ниска мобилност на работната сила.

Въпреки тази висока заетост, близо две пети от младите хора с диплома заемат работни места, предназначени за кадри със средно или по-ниско образование. Дори сред онези, които успяват да започнат работа на позиции за висшисти, значителна част не упражняват конкретната си специалност, макар официалната статистика да не отчита точния им дял. Разминаването се усеща много по-слабо при завършилите магистърска степен и почти отсъства при докторантите.

От Института за пазарна икономика обясняват тази тенденция с два ключови фактора. От една страна, българската икономика все още не е завършила своя преход към сектора на услугите, който естествено изисква повече висококвалифициран труд, и затова редица по-нискоквалифицирани позиции се запълват със „свръхквалифицирани" кадри. От друга страна, самата структура на висшето образование продължава да произвежда специалисти в направления с ограничено пазарно търсене. Според експертите това налага спешна промяна в държавното планиране на университетския прием, за да може той поне приблизително да отразява настоящите и бъдещите потребности на икономиката.

Държавните заплати и скокът на военното дело

Тазгодишното издание на рейтинговата система показва още, че времевата инвестиция във висше образование се изплаща чрез отчетливо по-високо заплащане на труда. В челото на класацията по осигурителен доход се нареждат разнообразни професионални направления — сред лидерите са информационните технологии, компютърната техника, общественото здраве, металургията и енергетиката.

Най-видимото разместване на върха обаче е излизането на „Военно дело" на първо място по осигурителен доход, с което направлението задминава доскорошния безапелационен лидер — сектора на информационните технологии. Според анализа на ИПИ тази размяна на лидерските позиции е пряк резултат от държавната политика за ударно увеличение на възнагражденията в сферата на отбраната през последните години.

Икономистите припомнят, че по сходен механизъм в миналото рязкото повишаване на учителските заплати превърна педагогическите специалности в едни от най-желаните сред кандидат-студентите. Въпреки че държавата трябва да гарантира добър жизнен стандарт в обществения сектор, от института предупреждават, че подобни остри и неравномерни административни намеси в опит да се насочат младежи към дефицитни отрасли крият сериозен риск от изкривяване на пазара на труда. В условията на траен недостиг на кадри държавната политика по доходите трябва да се прилага внимателно, като се отчитат и потенциалните невидими последици върху частния сектор.

Все повече млади висшисти остават в България

Позитивният извод от тазгодишните данни е, че българската икономика успява да задържи все по-голяма част от младите си специалисти. Преди десетилетие точно една четвърт (25%) от завършващите български университети заминаваха да търсят препитание в чужбина, докато днес техният дял е намалял почти наполовина — до 13%.

Статистиката дори не обхваща онези български младежи, които завършват висшето си образование в чуждестранни университети, но след това избират да се върнат, да работят и да създадат семейства в България — група, чиято численост също бележи ръст. Според авторите на анализа спадът на емиграцията сред висшистите се дължи както на общото покачване на доходите и стандарта на живот у нас, така и на по-широкия достъп до работни места, които изискват и възнаграждават високата квалификация. От ИПИ допълват, че делът на напускащите страната студенти би намалял още по-осезаемо, ако се подобри работата на ключовите публични системи, определящи качеството на живот — здравеопазването, съдебната система и образованието.